Пък и подробностите са важни. Да не е просто благотворителна лотария, ами да е европейска, евангелистка. Православните не признават друговерците, но когато става дума за пари, им имат повече доверие, отколкото на своите — това всеки го знае. И да се провежда не къде да е, ами в Попечителския съвет по грижа за сираците. Рекламата да е в полицейския вестник. Първо, московчани го харесват и го четат с удоволствие, и второ, кой би заподозрял в този случай нечиста игра? Освен това на вратата има стражар.
Момус махна книжното масурче от косата си и опъна кичура от челото към очите си — червеникавото почти се бе отмило. Жалко, че по краищата косата му се е обезцветила и цъфти от честото боядисване. Но какво да се прави — занаят.
Вратата отново скръцна и Мими каза набързо:
— Котик, не ме замеряй. Донесоха каквото беше заповядал.
Момус се сепна.
— Кой? Слюнков ли?
— Не знам, онзи гадният с преметнатата коса. Дето на Коледа го обра на карти.
— Извикай го!
Първото, което правеше Момус, когато се готвеше да завладее нова територия, бе да се заобиколи с полезни хорица. То е като лова. Пристигнеш ли в богата местност, огледай се, изследвай пътечките, намери си удобни кътчета, изучи навиците на животното. Та и в Москва Момус си имаше свои информатори на различни ключови места. Примерно Слюнков. Не е на кой знае каква служба, деловодител в секретното отделение на губернската канцелария, но колко е полезен. И в историята с англичанина свърши работа, сега също е добре дошъл. Нямаше нищо по-лесно за Момус от това да вербува деловодителя: Слюнков загуби на карти три и половина хиляди и сега ще се скъса, за да си опрости дълга.
Влезе — зализан, дюстабанлия, с папка под мишница. Заговори почти шепнешком, като се озърташе към вратата:
— Антоан Бонифатиевич (той познаваше Момус като френски поданик), в Господа Исуса Христа ви заклевам, тая работа може да свърши с каторга. Хайде бързичко, да не загазя. Треперят ми мартинките!
Момус мълчаливо посочи папката: сиреч, сложи я на масата, и също мълчаливо махна с ръка — чакай отвън.
Върху папката имаше следният надпис:
Чиновник за специални поръчения
ЕРАСТ ПЕТРОВИЧ ФАНДОРИН
Горе вляво — печат:
Управление на московския генерал-губернатор.
Секретно деловодство
И дописано на ръка: „Строго секретно“.
От вътрешната страна на корицата залепен списък на документите:
Служебно досие
Поверителна характеристика
Сведения от личен характер
Я да видим какъв е тоя Фандорин, дето ни се мотае в краката.
След половин час със секретната папка и опростен дълг от петстотин рубли деловодителят си отиде на пръсти. Е, на тоя юда за подобна услуга можеше да му опрости целия дълг, но защо да го изпускаме.
Момус замислено обиколи кабинета, разсеяно размахвайки пискюла на халата си. Така значи. Разкривал заговори, бил майстор на тайните разследвания? Ордените и медалите му като на бутилка шампанско. Кавалер на Ордена на хризантемите — не е шега работа. Отличил се и в Турция, и в Япония, със специални поръчения ходил и в Европа. М-да, сериозен господин.
Какво пишеше в характеристиката му? „Изключително способен за провеждане на деликатни и тайни разследвания, особено изискващите дедуктивен подход.“ Хм. Интересно как господин надворният съветник успя да раздедуктира лотарията още първия ден. Добре, японска хрътко, тепърва ще видим кой на кого ще застъпи опашката — закани се Момус на невидимия си опонент.
Не биваше обаче да се ограничава само с официалните документи, па макар и стократно секретни. Сведенията за господин Фандорин трябваше да бъдат допълнени и „опреснени“.
За „опресняването“ на сведенията отидоха още три дни.
През това време Момус предприе следните действия. Превърна се в лакей, който си търси работа, сприятели се с Прокоп Кузмич — портиера в имението, където се намираше къщата на Фандорин. Пиха водка, замезиха с мариновани гъби и си побъбриха за това-онова.
Отиде в театъра на Корш, понаблюдава ложата, където седяха чиновникът за специални поръчения и дамата на сърцето му, избягалата съпруга на петербургския камерхер10 Опраксин. Не гледаше сцената, където като по поръчка се играеше комедията на господин Николаев „Специално поръчение“, а изключително надворния съветник и неговата изгора. Бинокълът „Цайс“ свърши много добра работа, наглед беше театрален, но с двайсетократно увеличение. Графинята, разбира се, беше красавица, но не Момусов тип. Той много добре знаеше какво представляват подобни жени и предпочиташе да се радва на хубостта им от разстояние.