— Аа — хищнически проточи Момус. — Тук сте значи, господин развратнико.
Клепоухият скочи, преглътна трескаво и занарежда:
— Ваше сият… Ваше превъзходителство… Аз всъщност…
Аха, досети се Момус, значи младежът е осведомен за подробностите от личния живот на своя началник, веднага разбра кой е пристигнал.
— С какво, с какво я примамихте? — простена Момус. — Боже, Ади!!! — с цяло гърло закрещя той и се озърна наоколо. — С какво те прелъсти този изрод?
От това „изрод“ слабушкото пламна и се наежи, така че тактиката трябваше да бъде спешно сменена.
— Нима си се подвела по този порочен поглед и тези сладострастни устни! — изрева Момус, обръщайки се към невидимата Ади. — Та тоя похотлив сатир, тоя „кавалер на хризантемите“ се нуждае само от твоето тяло, а на мен ми е свидна душата ти! Къде си?
Слабушкото се изпъчи.
— Господине, ваше превъзходителство. Чиста случайност е, че съм запознат с известни деликатни подробности от тази история. Аз изобщо не съм Ераст Петрович Фандорин, за когото, изглежда, ме вземате. Негово високоблагородие го няма. Ариадна Аркадиевна също. Така че безсмислено е…
— Как да ги няма?! — тихо го прекъсна Момус и останал без сили, рухна върху стола. — Къде е тя, моята писанка?
Отговор не последва и той извика:
— Не, не вярвам! Със сигурност знам, че тя е тук!
Като вихър обиколи къщата, разтваряйки врата след врата. Междувременно си помисли: приятно жилище и обзаведено с вкус. В стаята с тоалетката, цялата отрупана с бурканчета и кристални флакони, замръзна на място.
Изхлипа:
— Боже, тази кутийка е нейна. И ветрилото е нейното — после скри лицето си в шепи: — Аз пък все се надявах, все вярвах, че греша…
Следващият трик бе посветен на японеца, който сумтеше зад него. Това трябваше да му хареса.
Момус измъкна малка шпага от ножницата и с изкривено лице изсъска:
— Не, по-добре да избера смъртта. Не мога да понеса този позор.
Пъпчивият Тюлпанов ахна от ужас, затова пък камериерът погледна опозорения съпруг с нескрито уважение.
— Самоубийството е тежък грях — обади се жалкият агент, който много развълнуван притискаше ръце към гърдите си. — Ще погубите душата си и ще обречете Ариадна Аркадиевна на вечни мъки. Та тук става дума за любов, ваше превъзходителство, какво да се прави. Трябва да й простите. Като добър християнин.
— Да й простя ли? — смути се нещастният камерхер. — Като християнин?
— Да! — разпалено възкликна младокът. — Знам, че не е лесно, но после все едно камък ще ви падне от сърцето, ще видите!
Момус с покруса избърса просълзените си очи.
— Наистина да простя и да забравя всичко… Нека ми се смеят, нека ме презират. Браковете се сключват на небето. Ще си я взема, милата ми душичка. Ще я спася! — той молитвено вдигна очи към тавана и по бузите му рукнаха качествени едри сълзи — Момус притежаваше и този чуден дар.
Камериерът изведнъж се съвзе:
— Да, да, вземес, вземес у дома, зафинаги у дома — закима той. — Много курасиво, много брагородно. Засю харакири, недей харакири, не по фрисчиански!
Момус стоеше със затворени очи и мъченически свъсени вежди. Другите двама със стаен дъх чакаха да видят кое чувство ще надделее: накърненото самолюбие или благородството.
Надделя благородството. Момус решително тръсна глава и заяви:
— Добре, така да бъде. Опази ме Бог от смъртен грях. — После прибра шпагата в ножницата и широко се прекръсти: — Благодаря ти, добри човече, че не позволи на християнската душа да загине.
Подаде на слабушкото ръка, която онзи стисна и задържа със сълзи на очи.
Японецът нервно попита:
— Откара господза у дома? Сафсем у дома?
— Да, да, приятелю — с благородна тъга кимна Момус. — Аз съм с карета. Отнеси нещата й, дрехите, без… без… безполезните дрънкулки. — Гласът му трепна, раменете се разтресоха.
Камериерът с готовност, сякаш опасявайки се скръбният съпруг да не се разколебае, се втурна да пълни сандъците и куфарите. Пъпчивият с пухтене мъкнеше багажа навън. Момус отново обиколи стаите, порадва се на японските гравюри. Между тях имаше и много интересни, с непристойни елементи. Една-две от по-пикантните той мушна в пазвата си — да повесели Мими. От бюрото в кабинета на домакина взе нефритовата броеница — за спомен. На нейно място остави нещо също за спомен.
Цялото товарене не продължи и десет минути.
Двамата — камериерът и агентът — изпратиха „графа“ до каретата и дори му помогнаха да се качи. Тя доста приклекна от тежестта на Адиния багаж.
— Тръгвай — меланхолично кимна Момус на кочияша и напусна бойното поле.