Държеше кутията със скъпоценностите на графинята и нежно оглеждаше лъскавите бижута. Между другото плячката си я биваше. Приятното по най-сполучлив начин се бе съчетало с полезното. Само сапфирената диадема, същата, която забеляза още в театъра, сигурно струваше трийсетина хиляди. Или да я подари на Мими? Много щеше да отива на сините й очи.
Докато минаваше по „Тверской“, насреща му профуча позната шейна. Надзорният съветник беше сам, с разкопчан кожух, с бледо и решително лице. Отива да се разбере със страшния съпруг. Похвално. Много е доблестен. Само че, драги, ще трябва да се разбереш с мадам Ади, и според сведенията и личните впечатления на Момус, обяснението няма да мине много гладко. Ади ще превърне живота ти в ад, не особено сполучливо изкаламбурства Момус, но все пак се разсмя, доволен от остроумието си. Да се научи господин Фандорин друг път да не му пакости. Пито-платено.
На лов за диви патици
Съвещанието по случая „Вале пика“ се провеждаше в тесен кръг: негово сиятелство княз Долгорукой, Фрол Григориевич Ведишчев, Ераст Петрович и в ъгъла, свит като мишле, раб Божи Анисий. Беше по вечерно време, лампата с копринен зелен абажур осветяваше само бюрото на губернатора и непосредствените околности, така че кандидатът за перспективна длъжност Тюлпанов почти не се виждаше — в ъглите на кабинета тъмнееха меки сенки.
Тихият, сух глас на докладчика бе монотонен и негово високопревъзходителство май взе да придремва: бе притворил сбръчканите си клепачи и дългите му мустаци потрепваха в такт със съненото дишане. А междувременно докладът наближаваше към най-интересното — към умозаключенията.
— Имаме основание да п-предполагаме — говореше Фандорин, — че в бандата влизат: „херцогът“, „Шпейер“, „нотариусът“, „полицаят“, момичето със забележителни гимнастически способности, „граф Опраксин“ и неговият кочияш.
Когато произнесе думите „граф Опраксин“, крайчецът на устните му мъчително трепна и в кабинета се възцари деликатно мълчание. Но като се взря, Анисий видя, че деликатно мълчи само той, а останалите, макар и да не се обаждаха, го правеха без никаква деликатност: Ведишчев най-откровено се усмихваше ехидно, а и негово сиятелство, отворил едното си око, красноречиво изпъшка.
Между другото вчера никак не беше смешно. След като намери валето пика (в кабинета върху малахитовото преспапие, където преди стоеше нефритовата броеница), неизменното хладнокръвие му изневери: разбира се, не упрекна Анисий нито с дума, но дълго се кара на японски на камериера. Клетият Маса така се тюхкаше, че понечи да се самоубие и се втурна да вземе от кухнята ножа за хляб. После Ераст Петрович сума време трябваше да го успокоява. Но това пак не беше нищо. Страшният съд настана, когато се върна Ади.
Споменът за вчера накара Анисий да потръпне. Ултиматумът към шефа беше категоричен: докато не й върне тоалетите, парфюмите и скъпоценностите, Ариадна Аркадиевна ще носи една и съща рокля, едно и също самурено палто, няма да се парфюмира и ще се кичи само с тези перлени обици. И ако от това се поболее, виновен ще е единствено и изцяло Ераст Петрович. По-нататък Тюлпанов не чу какво казва тя, защото малодушно изчезна, но като се има предвид, че днес сутринта надворният съветник беше блед и със сини сенки под очите, явно цялата нощ не беше мигнал.
— Предупредих ви, драги, че прищявката ви ще свърши зле — наставнически рече князът. — Лошо наистина. Прилична дама от висшето общество, мъжът й на висока длъжност. От придворната канцелария вече ми опяваха заради вас. Сякаш неомъжените са се свършили — или поне от по-скромни среди да беше.
Ераст Петрович пламна и Анисий се уплаши, че той може да каже нещо недопустимо рязко на високото началство, но надворният съветник се овладя и продължи по случая, сякаш нищо не беше чул:
— Така поне си представях бандата довчера. Но като анализирах разказа на асистента си за вчерашното п-произшествие, промених мнението си. Само благодарение на господин Тюлпанов, който оказа на следствието наистина неоценима помощ.
Анисий много се изненада от това заявление, а Ведишчев (ама че лошаво старче) се обади заядливо:
— Не ще и дума, знаем какъв помощник си имате. Анисий, я разкажи как си мъкнал куфарите и си подхванал „валето“ под лакътя да му помогнеш да се качи в каретата, та не дай Боже да стъпи накриво.
На мъчително изчервилия се Тюлпанов в този момент му идеше да потъне вдън земя и там да остане.
— Фрол Григориевич — защити Анисий шефът му. — Злорадството ви е неуместно. Всички тук сме изиграни по един или друг начин… Моля за извинение, в-ваше високопревъзходителство.