— Не — кратко отвърна Анисий, който възприемаше болезнено всяко споменаване на ушите, особено на неповторимите.
— А вие, ваше високопревъзходителство, забелязахте ли какви бяха ушите на „херцога“ и на „Шпейер“’?
Долгорукой произнесе строго:
— Ераст Петрович, аз съм генерал-губернатор на Москва и си имам достатъчно грижи, та да се взирам в нечии уши.
Надворният съветник въздъхна:
— Жалко. Значи от външността няма да можем да извлечем кой знае колко… Сега за личността на престъпника. От добро семейство е, дори знае английски. Превъзходен психолог и талантлив актьор — то е очевидно. Има изключително обаяние, доста бързо печели д-доверието дори на непознати хора. Реакциите му са светкавични. Много е изобретателен. Със своеобразно чувство за хумор — Ераст Петрович строго погледна Ведишчев, дали няма да прихне. — Изобщо е безспорно рядко талантлив човек.
— Подобни дарования са само за изселване в Сибир — измърмори князът. — Хайде по-конкретно, драги, стига с хвалебствията. Няма да предлагаме господин Валето за орден я. Дали ще можем да го хванем, това е най-важното.
— Защо да не можем, всичко е възможно — замислено рече Фандорин. — Нека видим. Кои са уязвимите места на нашия герой? Или е прекалено алчен, или е фантастично разточителен — каквото и да плячкоса, все не му стига. Това първо. Суетен е и много иска някой да му се възхищава. Това второ. Трето, което е най-ценно за нас: прекалено е самоуверен и е склонен да подцени противниците си. Ето кое можем да използваме. И накрая четвъртото. Колкото и да е перфектен в действията си, все пак понякога допуска грешки.
— Какви грешки? — бързо попита губернаторът. — Според мен е хлъзгав като риба, не се дава лесно.
— Грешките му са поне две. Защо „графът“ е казал вчера пред Анисий за „кавалера на хризантемите“? Аз наистина съм кавалер на японските ордени „Голяма и Малка Хризантема“, но в Русия не ги нося, пред никого не се кича с тях, за тези награди човек не може да научи и от п-прислугата ми. Е, да речем, истинският граф Опраксин като човек на държавна служба и с достъп до някои сфери все някак би могъл да установи подобни подробности, но Валето пика? Откъде? Само от личните ми данни и служебното досие, където са изброени наградите. Ваше високопревъзходителство, ще ми трябва списък на всички чиновници от секретния отдел на вашата канцелария, особено на онези, които имат д-достъп до личните досиета. Не са много, нали? Някой от тях е свързан с Валето. Мисля, че в аферата с лорда също не е минало без вътрешен информатор.
— Как може! — възмути се князът. — Някой от моите хора да ми сервира такава гадост?!
— Нищо чудно — обади се Ведишчев. — Колко пъти съм ви казвал, че са все търтеи и разни въртиопашковци.
Анисий не издържа и попита тихо:
— А коя е втората му грешка, шефе?
Ераст Петрович отвърна с метална нотка в гласа:
— Че здравата ме ядоса. Не само служебно, но и лично.
Той с пружинираща стъпка мина край бюрото и Тюлпанов внезапно го оприличи на африканския леопард, затворен в клетката до незабравимата чимпанзи.
Но ето че Фандорин спря, хвана се за лактите и вече с друг, замислен и дори леко мечтателен тон изрече:
— Дали пък да не поиграем с г-господин Валсто, сиреч Момус, собствената му игра?