Надворният съветник кимна със задоволство и отмести вестника.
— Владимир Андреевич така го е яд на Валето пика, че разреши организирането на б-бала и лично ще участва в този спектакъл. Според мен д-дори не без удоволствие. Като „Шах Султан“ ни е предоставен шлифованият берил от колекцията минерали на Московския университет. Без специална лупа е невъзможно той да бъде различен от смарагд, а ние едва ли ще допуснем някой да разглежда нашата чалма със специална лупа, нали, Тюлпанов?
Ераст Петрович извади от кутия за шапки бяла брокатена чалма, завъртя я насам и натам и огромният зелен камък върху нея пръсна ослепителни искри. Анисий примлясна от възхищение — чалмата наистина беше прекрасна.
— Ами откъде ще я вземем Зухра? — попита той. — Пък и тоя секретар, как беше, Тарик бей. Кой ще играе техните роли?
Шефът погледна своя асистент с укор или може би със съжаление и Анисий изведнъж се сети.
— Не може да бъде! — ахна той. — Ераст Петрович, за Бога! Аз — индиец?! И дума да не става, ако щете ме убийте!
— Вие, Тюлпанов, все някак ще се съгласите — въздъхна Фандорин, — но с Маса ще си имам доста разправии. Ролята на стара дойка едва ли ще м-му хареса…
Вечерта на 18 февруари в Дворянското събрание се тълпеше наистина цяла Москва. Бяха весели и безгрижни дни — Сирна неделя. В отегчения от дългата зима град се празнуваше едва ли не всеки ден, но днес организаторите бяха надминали себе си. Цялата снежнобяла стълба на двореца беше в цветя. Напудрените лакеи със зелени ливреи се втурваха да поемат кожуси, палта и наметки, от залата долитаха чудните звуци на мазурка, а в трапезарията примамливо звънтяха кристал и сребро — там сервираха масите за банкета. Повелителят на Москва княз Владимир Андреевич, изпълняващ ролята на домакин на бала, бе стегнат и свеж, внимателен с мъжете и галантен с дамите. Но истинският притегателен център в мраморната зала днес бе не генерал-губернаторът, а неговият индийски гост.
Всички много харесаха Ахмад хан, особено госпожиците и дамите. Той беше с черен фрак и с бяла папийонка, но главата на набоба бе увенчана с бяла чалма с неимоверно голям смарагд. Катраненочерната брада на източния принц бе подстригана по последна френска мода, веждите — като пречупени стрели, а най-ефектни на матовото му лице бяха яркосините му очи (всички вече знаеха, че майката на негово височество е французойка).
Малко зад него и встрани скромно стоеше секретарят на принца, който също привличаше доста погледи. Тарик бей не беше така чаровен, нито представителен като господаря си, но пък за разлика от Ахмад хан бе дошъл на бала с истинско източно одеяние: везана роба, бели шалвари и позлатени чехли с извити върхове. Жалко само, че секретарят не ползваше нито един цивилизован език и на всички въпроси и опити за разговор само докосваше ту сърцето, ту челото си и се кланяше.
Изобщо двамата индийци бяха изключително приятни.
Около Анисий, който до този момент никога не се беше радвал на внимание от страна на прекрасния пол, се бе събрал такъв дамски букет, че той просто се вцепени. Госпожиците чуруликаха, без да се притесняват коментираха подробностите от неговия тоалет, а една от тях — очарователната грузинска княгиня Софико Чхартишвили, дори нарече Тюлпанов „хубавко арапче“. Често се чуваше също думата „горкичкият“, от която Анисий пламваше като божур (добре че не му личеше, защото беше намазан с орехово багрило).
Но за да е ясно за това багрило и „горкичкия“, трябва да се върнем няколко часа назад, към момента, когато Ахмад хан и неговият верен секретар се готвеха за първия си великосветски бал.
Ераст Петрович, вече с катранената брада, но още по домашен халат, лично гримира Анисий. Първо взе някакво шишенце с тъмна на цвят течност, за която обясни, че е извлек от бразилски орехи. Втри гъстото миризливо масло в кожата на лицето, ушите и клепачите му. После му залепи гъста брада, но я махна. Сложи му друга, почти пръчовска, но бракува и нея.
— Не, Тюлпанов, не ставате за м-мюсюлманин — констатира шефът. — Прибързах с този Тарик бей. Трябваше да ви обявя за индус. За някой Чандрагупта.
— А може ли да съм само с мустаци и без брада? — попита Анисий, който отдавна мечтаеше за мустаци, защото неговите никнеха някак неубедително рехави.
— Няма как. Според източния етикет е прекалено контешко за секретар — Фандорин завъртя главата му наляво-надясно и заяви: — Няма как, ще трябва да ви направя евнух.
Дотури жълто мазило, взе да го втрива в бузите и шията му — „за да отпусна кожата и да я надипля“. Огледа резултата и този път остана доволен: