— Истински евнух. Както си е редно.
Но с това изпитанията за Тюлпанов не свършиха.
— Щом сте мюсюлманин, никаква коса — нареждаше надворният съветник.
Сразен от превръщането си в евнух, Анисий безропотно понесе обръсването на главата. С това се зае Маса, който го направи сръчно с много остра японска кама. Ераст Петрович намаза с кафявата гадост голия череп на Анисий и съобщи:
— Лъщи като гюлле.
После магьоснически размаха четчицата над веждите му. Очите одобри: кафяви и леко дръпнати, идеални. Накара го да обуе огромни копринени гащи, копринена блуза, отгоре халат, а върху плешивото теме и злощастните му уши нахлупи тюрбан.
Бавно, с вдървени нозе Анисий отиде до огледалото с очакване да види нещо чудовищно, но остана приятно изненадан: от бронзовата рамка го гледаше живописен мавър — ни пъпки, ни клепнали уши. Жалко, че нямаше да може да си ходи из Москва все такъв.
— Готово — каза Фандорин. — Само се намажете с това нещо по ръцете и шията. Не забравяйте и глезените, нали ще сте по пантофи.
Отначало му беше трудно да върви с позлатените сахтиянени чехли, които Ераст Петрович прозаично бе нарекъл пантофи. Точно заради тях на бала Анисий стоеше като истукан. Беше го страх, че направи ли крачка, чехълът непременно ще се изхлузи, както вече се случи на стълбището.
Когато хубавата грузинка го попита на френски дали Тарик бей ще танцува с нея валс, Анисий се паникьоса и вместо, както гласеше инструкцията, да се поклони по ориенталски, се изтърва и тихо рече:
— Нон, мерси, же не данс па.12
Добре че другите девойки май не чуха мрънкането му, инак положението щеше да се усложни. Не се предвиждаше Тарик бей да разбира какъвто и да било човешки език. Анисий тревожно погледна към шефа си, който от няколко минути насам разговаряше с един опасен гост, британския индолог сър Марвъл, отегчителен джентълмен с дебели очила. Одеве на горната площадка на стълбите, когато Ахмад хан разменяше поклони с генерал-губернатора, онзи развълнувано бе пошепнал (Анисий го чу откъслечно): „Да му се не види… точно пък индолог… Няма начин да го изпъдим, баронет е… но ако ви разкрие?“
Ала от кроткия разговор между принца и баронета личеше, че Фандорин не е заплашен от разкриване. Макар Анисий да не знаеше английски, често чуваше да се повтаря думата „Gladstone“ и „Her Britanic Majesty“13. Когато индологът, след като шумно се изсекна в карираната си кърпа, се отдалечи, принцът повелително — с лек жест на тъмната си ръка, цялата в пръстени — повика своя секретар и му каза през зъби:
— Съвземете се, Тюлпанов. И по-мило с нея, не я гледайте като дивак. Само да не прекалите.
— С кого по-мило? — шепнешком се учуди Анисий.
— С грузинката. Това е тя, не виждате ли? Скоклата.
Тюлпанов се извърна и онемя. Разбира се! Как не я позна веднага. Да, белокожата лотарийна госпожица се бе превърнала в мургавелка, косата й сега не беше златиста, а черна и на две плитки, веждите — удължени косо към слепоочията, а на бузата й кой знае откъде се бе появила очарователна бенка. Но тя беше, тя! И искрицата в очите й блесна точно като тогава иззад пенснето преди лудешкия скок от прозореца.
Значи е станала работата! Значи патицата кръжи над мюрето! Леко, Анисий, леко да не я сплашиш.
Той докосна челото си, после сърцето и с цялата източна церемониалност се поклони на звездооката чаровница.
Платонична любов
Най-напред трябваше да провери дали не е шарлатанин. Само това оставаше, да се натъкне на колега, който също е пристигнал като гастрольор да пооскубе тлъстите московски гъсоци. Индийският раджа, смарагдът „Шах Султан“ — всички тези локуми приличаха малко на посредствена оперета.
Провери. Негово бенгалско височество изобщо не приличаше на долнопробен мошеник. Първо, личеше, че във вените му тече истинска синя кръв: от осанката, от маниерите, от ленивата благосклонност в погледа. Второ, Ахмад хан поведе със „сър Марвъл“, прочутия индолог, толкова своевременно озовал се в Москва, тъй ерудиран интелектуален разговор за вътрешната политика и религията в Индийската империя, че Момус се уплаши да не се издаде. В отговор на любезния въпрос на принца какво мисли уважаемият професор за обичая Suttee14 и дали той отговаря на истинския дух на индуизма, се наложи да измести темата към здравето на кралица Виктория, да се направи, че изведнъж го е връхлетяла кихавица и хрема, а след това да се разкара.
И най-важното — изумрудът сияеше тъй убедително и апетитно, че от съмненията не остана и следа. Да можеше да свали това чудесно зелено павенце от чалмата на благородния Ахмад хан, да го разреже на осем тежки камъчета и да пласира всяко от тях за по двайсет и пет хилядарки. Щеше да е екстра!