Междувременно Мими обработи секретаря. Каза, че макар да е евнух, Тарик бей току хвърля по едно око към деколтето й и изобщо явно не е безразличен към женския пол. В тия работи на Мими можеше да й се вярва; тя имаше усет за тях. Кой знае как стоят нещата при евнусите. Може природните желания да не изчезват, нищо че възможностите липсват?
Планът за предстоящата кампания, която Момус бе нарекъл наум „Битка за смарагда“, се формира от само себе си.
Чалмата непрекъснато е на главата на раджата. Но нощем сигурно я сваля? Къде спи? В резиденцията на Воробьовие гори. Значи Момус трябва да е там. Вилата на генерал-губернатора е предназначена за почетни гости. Оттам се разкрива чудесна гледка към Москва и наоколо не се навъртат много зяпачи. Че къщата е усамотена е добре. Но вилата се охранява от жандармерийски пост и това е лошо. Да прескача нощем оградите и после да бяга, сподирян от остри полицейски свирки, е лош тон, не е в стила на Момус.
Ех, ако секретарят не беше евнух, всичко щеше да се нареди от лесно по-лесно. Влюбената грузинска княгиня, тази луда глава, щеше да посети през нощта тайно Тарик бей, а озовеше ли се в къщата, оттам нататък щеше да намери начин да се промъкне в спалнята на раджата и да провери дали на смарагда не му е омръзнало да се кипри върху чалмата. Останалото е изключително въпрос на техника, а в тези техники Мими е спец.
Но макар че само мислено си го представи, сърцето му се сви като одраскано от черна котка. Момус за миг си представи Мими в прегръдките на мустакат широкоплещест юначага, не евнух, а точно обратно, и картинката никак не му хареса. Глупости, разбира се, лигавщини, ама хайде де — изведнъж разбра, че не би избрал такъв лесен и естествен начин, дори възможностите на секретаря да съвпадаха с неговите желания.
Момент! Момус скочи от бюрото, на което бе седял до момента и си бе клатил краката (така мислите му вървяха по-гладко), и отиде до прозореца. Момент, момент, момент…
По „Тверской“ на поток се движеха файтони, шейни, и карети с вериги на зимните колела. Скоро щеше да дойде пролетта, кишата, Велики пости, но днес яркото слънце светеше, без още да грее, и главната московска улица изглеждаше жизнерадостна и гиздава. От четири дни Момус и Мими бяха напуснали „Метропол“ и бяха отседнали в „Дрезден“. Стаята им беше по-малка, но затова пък с електрическо осветление и телефон. Повече в никакъв случай не можеха да остават в „Метропол“. Там се отбиваше Слюнков, което бе опасно. Беше твърде неблагонадеждно човече. Уж на отговорна, секретна длъжност, пък пристрастен към картите и няма мярка. Ами ако хитроумният господин Фандорин или някой друг от началниците го хване за реверите и го раздруса едно хубаво? А, не, покритото мляко котки не го лочат. Е, „Дрезден“ е добър хотел и е точно срещу двореца на губернатора, който след историята с англичанина бе за Момус като бащин дом. Погледне го и сърцето му се стопли.
Вчера срещна Слюнков на улицата. Нарочно се приближи до него, дори го закачи с рамо — не, в дългокосото конте със засукани мустаци деловодителят не позна марсилския търговец Антоан Бонифатиевич Дарю. Измърмори едно „пардон“ и заситни напред, свит под сипещия сняг. Момент, момент, момент, повтори си Момус. Дали не може и тук както обикновено да хване двата заека — ето каква идея му хрумна. Тоест по-точно чуждия заек да хване, а неговият жив да си остане. С други думи, хем да хапне рибка, хем от водата сух да изприпка. Не, най-точно щеше да е: хем да остане ни лук ял, хем да се сдобие с капитал.
Защо не, напълно е възможно! И се очертава доста успешно. Мими каза, че Тарик бей поназнайвал френски. Малко френски — това е добре. От този момент операцията промени наименованието си и бе наречена „Платонична любов“.
От вестниците се знаеше, че следобед негово индийско височество, обичал да се разхожда при Новодевическия манастир, където е разположен зимният увеселителен парк. Има и ледена, и дървена пързалка, и разни стрелбища — какво ли не за гледане.
Денят, както вече споменахме, беше наистина като за Заговезни — ярък, светъл, студен. Затова, след като се разхождаха около заледеното езерце близо час, Момус и Мими доста замръзнаха. Хайде, Мими как да е. Защото играеше ролята на княгиня и беше с кожухче от катеричи кожи, с качулка от златки и с маншон — само бузките й се бяха зачервили, докато Момус бе премръзнал до кости. В името на идеята той се бе костюмирал като възрастна източна бавачка: залепи си гъсти сключени вежди, горната устна нарочно не я дообръсна и я поначерни, на носа си тури гърбица и той заприлича на същинска предница на фрегата.