Забрадката, от която се подаваха фалшивите му прошарени плитки, и заешкото елече върху дългото боброво палто не топлеха кой знае колко, краката му в плъстените ботушки бяха ледени, а дяволският раджа все го нямаше. За да позабавлява Мими и самият той да не се отегчава, от време на време Момус нареждаше с напевен контраалт: „Софико, птичке моя ненагледна, старата ти бавачка саавсем се вледени“, или нещо от този род. Мими прихваше и потропваше с измръзналите си крачета с алени ботушки.
Най-сетне негово височество благоволи да пристигне. Още отдалеч Момус забеляза покритата шейна, тапицирана със синьо кадифе отвътре. На капрата до кочияша седеше жандарм с шинел и парадна каска с пера.
Загърнатият в самурена наметка принц бавно се разхождаше край пързалката, високата му чалма белееше и той с любопитство наблюдаваше как се веселят северняците. След височеството ситнеше ниска набита фигура с дълъг овчи кожух, рунтава шапка и фередже — вероятно преданата дойка Зухра. Секретарят Тарик бей с палто от дреб, под което се подаваха белите му шалвари, непрекъснато изоставаше: ту се загледа по някой циганин и мечката му, ту спре пред сергия с топла медовина. Отзад в ролята на почетен караул шестваше важен жандарм със сиви мустаци. Добре дошло: нека свикне с бъдещите среднощни посетителки.
Публиката проявяваше към колоритната процесия доста голям интерес. По-простите със зяпнали уста се пулеха срещу чужденците и сочеха с пръст чалмата, смарагда и закритото лице на източната старица. Изисканата публика се държеше по-тактично, но също ужасно любопитстваше.
Момус изчака московчани да се назяпат на индийците и да се върнат към предишните си забавления и леко побутна Мими — хайде.
Тръгнаха насреща им. Мими стори на негово височество лек реверанс и той благосклонно кимна. Тя с радост се усмихна на секретаря и изтърва маншона си. Както се очакваше, евнухът се втурна да го вдигне, Мими също клекна и двамата симпатично си чукнаха челата. След този малък, съвсем невинен инцидент процесията по естествен начин се удължи: напред в царствена самота както и преди вървеше принцът, след него секретарят и княгинята, после двете възрастни източни дами и най-накрая подсмърчащият с червения си нос жандармерист.
Княгинята оживено чуруликаше на френски и все се подхлъзваше, за да може по-често да се хваща за ръката на секретаря. Момус се опита да се сприятели с почтената Зухра и взе да й изказва с жестове и междуметия всяческа симпатия — в края на краищата имат много общо: и двете са възрастни жени, животът им е минал, отгледали са чуждите деца. Зухра обаче се оказа истински темерут. Не желаеше никакво сближаване, само жлъчно крякаше изпод фереджето си и освен това тая мръсница размахваше късите пръсти на ръката си в смисъл: махай се, не ща да те знам. С една дума — дивачка. Затова пък при Мими и евнуха нещата вървяха от добре по-добре. След като изчака размекналият се азиатец най-сетне да предложи на госпожицата постоянна опора във вид на свита на кравай ръка, Момус реши, че на първо време това е достатъчно. Настигна своята подопечна и напевно заповяда:
— Софикоо, гълъбице моя, време е да се прибираме да пием чай и да ядем чурек15.
На другия ден „Софико“ вече учеше Тарик бей да кара кънки (при което секретарят прояви смайващи способности). Евнухът изобщо си беше податлив: когато Мими го примами зад елите и уж случайно повдигна пухкавите си устни точно до кафявия му нос, не се дръпна, ами покорно я целуна. После тя разказваше: „Знаеш ли, Момчик, много ми е жал за него. Прегърнах го през врата, а той цял се разтрепери, горкичкият. Все пак голямо зверство е така да осакатяват хората.“ „На бодлива крава Бог рога не дава“ — лекомислено отвърна порочният Момус. Операцията бе насрочена за утре вечер.
През деня всичко мина като по вода: безумно влюбената княгиня, напълно замаяна от страст, обеща на своя платонически обожател, че през нощта ще го посети. При това наблегна на възвишените чувства и на съюза на любящите сърца в най-висш смисъл, без пороци и мръснишки работи.
Не се знае каква част от казаното схващаше азиатецът, но явно се зарадва на посещението и на развален френски обясни, че точно в полунощ ще отвори вратата на градината. „Само че ще дойда с бавачката си — предупреди го Мими. — Знам ви вас, мъжете.“
На което Тарик бей клюмна глава и въздъхна дълбоко. Мими едва не се просълзи от жал.
Нощта в събота срещу неделя бе лунна и звездна, съвсем като за платонически флирт. Момус освободи файтона пред портите на извънградската вила на губернатора и се озърна наоколо. Напред, зад къщата, беше стръмният склон към Москва река, отзад — елите на Воробьовския парк, вдясно и вляво — тъмните силуети на скъпи вили.