Анисий чевръсто затътри чехли по коридора. На горната стълбищна площадка надникналата през прозореца луна освети забързан насреща му бял силует. Огледалото!
Тюлпанов спря за миг и опита да огледа лицето си в здрача. Божичко, той ли е това? Анишка, синът на дякона, братът на идиотката Соня? По щастливия блясък в очите (повече и без това не се виждаше) личеше, че явно не е той, а съвсем друг човек, когото не познаваше.
Когато отвори вратата на спалнята на Ахмад хан, чу гласа на Ераст Петрович:
— … ще си платите за всички пакости, господин клоун. И за жребците на банкера Поляков, и за „златната река“ на търговеца Патрикеев, и за английския лорд, и за лотарията. А също и за циничната постъпка спрямо мен и за това, че по ваше благоволение се мажа с орехов извлек и се разхождам с тази глупашка чалма.
Тюлпанов отдавна знаеше, че щом надворният съветник спре да заеква, това не вещае нищо добро — господин Фандорин е или крайно напрегнат, или дяволски ядосан. В дадения случай май беше последното.
В спалнята картинката бе следната.
Възрастната грузинка седеше на пода до леглото, а монументалният й нос някак странно се бе изместил встрани. Зад нея със свирепо навъсени редки вежди и войнствено турил ръце на кръста се извисяваше Маса, облечен с дълга нощница. Самият Ераст Петрович седеше в креслото в ъгъла и с незапалената си пура почукваше по перваза на прозореца. Лицето му беше ледено, гласът измамно ленив, с такива спотаени гръмовни тътени, че Анисий настръхна.
Шефът се обърна към новодошлия и попита:
— Е, как е птичката?
— В клетка — по войнишки рапортува Тюлпанов и размаха перчатия ключ.
„Бавачката“ погледна триумфално вдигнатата ръка на агента и скептично поклати глава:
— Аа, господин евнухът — рече кривоносата с такъв звучен и еклив баритон, че Анисий трепна. — Много ви отива плешивата глава — и гнусната вещица му се изплези с широкия си червен език.
— А на вас — женските дрехи — озъби й се докаченият Тюлпанов и неволно докосна голия си скалп.
— Браво — оцени бързата реакция на асистента си Фандорин. — Господин Вале, бих ви посъветвал да не се перчите толкова. Положението ви никак не е розово, защото този път ви пипнахме на местопрестъплението.
Завчера, когато по време на разходката „княгиня Чхартишвили“ се бе появила придружавана от бавачката си, Анисий отначало се смути:
— Шефе, нали казахте, че са двама, Валето пика и момичето? Тогава каква е тая баба?
— Вие сте баба, Тюлпанов — изсъска „принцът“ и галантно се поклони на минаващата наблизо дама. — Това е той, нашият Момус. Наистина виртуозно се дегизира. Само дето краката му са твърде големи за жена, а погледът доста остър. Той е, драги, няма кой друг да е.
— Хващаме ли го? — разпалено прошепна Анисий, който се правеше, че отупва снега от рамото на господаря си.
— На какво основание? Хайде, да речем, че по време на лотарията момичето допусна гаф и има свидетели. Но този никой не го познава. За какво да го арестуваме? Че се е преоблякъл като баба ли? А, не, откога чакам да го пипна, но да няма грешка. На местопрестъплението.
Честно казано, тогава Тюлпанов си помисли, че надворният съветник малко прекалява. Но както винаги стана неговата: патицата се подмами по мюрето, сега не можеше да се отметне.
Ераст Петрович драсна клечка кибрит и запали пурата си. После сухо и твърдо каза:
— Най-голямата ви грешка, драги господине, с, че си позволихте да се подигравате с хора, които не прощават подигравките.
Понеже арестуваният мълчеше и само съсредоточено оправяше изкривения си нос, Фандорин сметна за необходимо да уточни:
— Имам предвид на първо място княз Долгорукой, а на второ — себе си. Още никой и никога не си е позволявал така да се гаври с личния ми живот. И то с толкова неприятни за мен последици.
Шефът страдалчески се смръщи. Анисий поклати съчувствено глава и си спомни какво му беше на Ераст Петрович, преди да се появи възможността от „Малая Никитская“ да се премести на Воробьовие гори.
— Е, признавам, че го направихте майсторски — продължи овладелият се Фандорин. — Разбира се, ще върнете вещите на графинята, и то незабавно, още преди да започне процесът. Снемам от вас това обвинение. За да не се разнася в съда името на Ариадна Аркадиевна. — На това място надворният съветник се позамисли, после кимна, сякаш взе някакво трудно решение, и се обърна към Анисий: — Тюлпанов, ако не ви затруднява, после проверете вещите по списъка, изготвен от Ариадна Аркадиевна, и… ги изпратете в Петербург. Адресът е: „Фонтанка“, домът на граф и графиня Опраксини.