Под стръмнината оттатък ледената река в огромната черна купа се бе проснал гигантският град. Той бе почти невидим, само тук-там се точеха редките нанизи на уличните лампи, но тъмнината не беше пуста, а явно жива — нещо там долу сънено въздишаше и пъшкаше. Подухна вятър, понесе над земята снежен прах и прониза до кости Анисий в тънкия му халат.
Трябваше да се връща. Може Ераст Петрович да е имал повече късмет? Срещнаха се пред портата. Уви, шефът също бе сам.
Треперейки от студ, двамата „индийци“ нахлуха в къщата. Странно — стражарите ги нямаше на поста им. Затова пък от горе, от втория етаж се чуваха тропот, ругатни и викове.
— Какво става, по дяволите! — още неуспели да си поемат дъх след тичането по улиците, Фандорин и Анисий се завтекоха към стълбата.
В спалнята всичко бе надолу с главата. Двамата жандармеристи бяха увиснали на раменете на раздърпания и пищящ от ярост Маса, а фелдфебелът бършеше с ръкав окървавения си нос и сочеше японеца с револвера си.
— Къде е той? — озъртайки се попита Ераст Петрович.
— Кой? — не можа да схване фелдфебелът и изплю избит зъб.
— Валето! — извика Анисий. — Оная баба!
Маса заломоти нещо на своя си език, но жандармеристът с побелелите мустаци го ръгна с дулото в корема:
— Млъквай, невернико! Значи, ваше… — ветеранът се запъна, защото не знаеше как да се обърне към странния началник. — Значи, ваше индийство, стоим долу и си отваряме очите на четири, както ни бяхте заповядали. Изведнъж отгоре жената вика: „Стража! — вика. — Убиват ме! Помощ!“, и ние — право тука. Гледаме, тоя с дръпнатите очи съборил на пода одевешната бабичка, дето беше с госпожицата, и я стиснал за гърлото, гадът. Тя, горката, вика: „Помощ! Тоя китайски крадец ме нападна!“ А той ломоти нещо: „Мъс е, мъс е!“ Много е як, дяволът му неден. Ей на, изби ми един зъб, а на Терешченко му помля скулата.
— Къде е бабата? — сграбчи го за раменете надворният съветник и явно го стисна здравата, защото стражарят побеля като платно.
— Ами тука — изохка той. — Къде ще се дене? Сигурно се е уплашила и се е скрила някъде. Ще я намерим. Ох, моля ви се… Боли!
Ераст Петрович и Анисий се спогледаха мълчаливо.
— Какво, пак ли ще търсим? — с готовност попита Тюлпанов и хубавичко си нахлузи чехлите.
— Стига сме тичали, достатъчно развеселихме господин Момус — мрачно отвърна надворният съветник.
Той пусна стражаря, седна във фотьойла и безсилно отпусна ръце. По лицето на шефа ставаха някакви необясними промени. Напречна гънка проряза гладкото му чело, ъгълчетата на устните му се извиха надолу, очите замижаха. После раменете му затрепериха и Анисий сериозно се уплаши да не би Ераст Петрович да се разридае. Но не щеш ли, Фандорин се тупна по коляното и избухна в беззвучен, неудържим и най-лекомислен смях.
Гранд операсион
Запретнал поли, Момус препускаше покрай оградите и пустеещите вили към Калужкото шосе. Час по час се озърташе да види дали след него няма потеря и дали да не се шмугне в храстите, които, слава на Бога, растяха в изобилие от двете страни на пътя.
Когато минаваше покрай заснежения елак, оттам го повика жален гласец:
— Момчик, най-после! Премръзнах.
Изпод една разперена ела се подаде Мими, която зиморничаво потриваше ръце, От Облекчение той се тръшна направо до пътя, гребна малко сняг и го долепи до изпотеното си чело. Дяволският му нос окончателно се бе изместил встрани. Момус отлепи гърбицата и я запокити в снега.
— Уф — Рече той. — Отдавна не съм тичал толкова.
Мими седна до него и отпусна глава върху рамото му.
— Момчик, трябва нещо да ти призная…
— Какво? — наостри уши той.
— Не съм виновна, честна дума… изобщо… той не бил евнух.
— Знам — измърмори Момус и свирепо отупа еловите иглички от ръкава й. — Това беше нашият познат мосю Фандорин и неговият жандармерийски Лепорело18. Здравата ме разиграха. Екстра.
— Ще си отмъстиш ли? — плахо попита Мими, която го гледаше от долу на горе.
Момус се почеса по брадичката.
— Да вървят по дяволите. Трябва да се махнем от Москва. Колкото може по-скоро.
Но не се махнаха от негостоприемна Москва, защото още на другия ден се роди идеята за грандиозна операция, която Момус точно така и нарече — „Гранд операсион“.
Идеята възникна съвсем случайно, по много особено стечение на обстоятелствата.
Заизнасяха се от Москва в пълен боен ред, с всички възможни предпазни мерки. Щом съмна, Момус отиде до битпазара и купи необходимата екипировка на обща стойност три рубли и седемдесет и три и половина копейки. Сне от лицето си всичкия грим, сложи каскет, ватенка, ботуши с галоши и се превърна в невзрачен еснаф. С Мими беше по-трудно, защото полицията я познаваше. Той реши да я направи момче. С овче калпаче, лекьосана полушубка и огромни валенки тя заприлича досущ на пакостливите московски хлапаци, дето сноват по Сухаревка — само си пази джобовете.