Пияницата махна с ръка и чак сега Момус забеляза, че пръстите му са някак неестествено разперени и вдървени. Наля на клетника още и го потупа по рамото:
— Бива си го тоя Еропкин — бавно каза той и си спомни подпухналата физиономия на благодетеля. Никак не обичаше такива хора. Ако не трябваше да замине от Москва, можеше да даде урок на това животно. — И какво, много пари ли му носят кръчмите и къщите?
— Ами речи го по около триста хиляди на месец — отвърна Егор Тишкин и ядно избърса сълзите си.
— Чак пък. Я посмали, братко.
Телякът кипна:
— Аз ли не знам! Нали ти казвам, бях негов човек. Всеки Божи ден Кузма ходи в „Каторгата“ и в „Сибир“, и в „Етапния“, и в другите кръчми, дето са на Еропкин. Събира по пет-шест хиляди. В съботен ден му носят наемите от къщите. Само в „Скворешна“ живеят близо четиристотин семейства. Ами келепирът от леките момичета? Ами от крадената стока? Самсон Харитонич туря всички пари в един най-прост чувал и ги държи под леглото си. Така е свикнал. Някога с тоя чувал дошъл в Москва да става кундурджия и мисли, че той му е донесъл късмет. Изобщо вярва в разни глупости като дърта баба. На всяко първо число от месеца вади парите изпод леглото и ги откарва в банката. Качи се с мръсния чувал в каляската си с два чифта коне и е, ама толкова наперен, ама толкова доволен… Туй му е най-важният ден. Нали парите му са все тайни, от тъмни далавери, затова последния ден викне разни учени счетоводители да му спретнат фалшиви документи. Ту откара в банката триста хиляди, ту повече, зависи колко дни е месецът.
— Държи толкова пари вкъщи и още не са го обрали? — изненада се Момус, който слушаше все по-внимателно.
— А иди го обери. Къщата му зад ей такъв дувар, из двора пуснал песове, слугите щъкат, че и Кузма на това отгоре. На Кузма камшикът му е по-страшен от леволверт. Обзаложи ли се, може да съсече на две бягаща мишка. Никой от апашите не припарва при Еропкин. Шубе ги е. Веднъж преди пет години един се опита. После го намериха в кожодерницата, Кузма му беше смъкнал кожата на ивици. Всичката. И никой не шукна. Еропкин храни, кажи-речи, цялата полиция. Парите му са безчет. Ама няма да види хаир от богатството си тоя проклетник, ще пукне от камъните си. Зле е. С бъбреците е закъсал, а освен Тишкин няма кой да го оправи. Да не би дохторите да могат да му стопят камъните? Самсон Харитонич ми беше пратил от хората си. Ела, викат, Егорушка, простил ти е. И пари ще ти даде, само се върни, оправи го. Не отидох! Той може да ми е простил, ама аз на него никога няма да му простя!
— И какво, често ли раздава милостиня на сиромасите? — попита Момус, който усещаше как кръвта в жилите му кипва от хазартна страст.
В кръчмата надникна отегчената Мими и той й направи знак: изчезвай, имам важна работа.
Тишкин положи мургавата си глава върху ръката — лакътят му предателски се плъзна по мръсната покривка.
— Чеесто. От утре, като почнат Велики пости, всеки ден ще ходи на „Смоленка“. Тоя гад има кантора тук, на „Плюшчиха“. Пътьом слезе от шейната, раздаде една рубла на копейки и иде в кантората да гребе хилядарките.
— Виж какво, Егор Тишкин — рече Момус. — Много ми е жал за теб. Я ела с мен. Ще ти отпусна пари за спане и храна. Да ми разправиш повечко за тежкия си живот. Значи казваш, че Еропкин бил много суеверен, така ли?
„Ама че дивотия — мислеше си Момус, докато водеше препъващия се мъченик към изхода. — Какъв е тоя лош късмет напоследък! Февруари е най-късият месец! Само двайсет и осем дена! В чувала ще са с трийсетина хиляди по-малко, отколкото през януари или, да речем, през март. Добре поне, че днес е двайсет и трети. Хем до края на месеца остава малко, хем има време да се подготвя както трябва. Ще трябва да върна куфарите от влака. Голяма операция се задава: с един удар ще оправя всичките си московски гафове.“
На другия ден, първия от Велики пости, „Смоленка“ бе станала неузнаваема. Сякаш през нощта над площада бе прелетял магьосникът Черномор19, тръснал бе широкия си ръкав и бе помел от лика на земята всички грешници, пияници и кресльовци, беше издухал джебчиите, майсторите на медовина и пирожки, бе отнесъл пъстроцветните флагчета, книжните гирлянди и балоните и бе оставил само празните сергии, само черните врани на лъскавия от слънцето сняг, само просяците по стълбите на черквата „Смоленска Богородица“.