В храма още по тъмно бяха отслужили литургията и бе започнало богоугодно постене, което щеше да продължи седем седмици. Когато пристигна най-главният от енориашите, лично негово превъзходителство Самсон Харитонич Еропкин, епитропът вече на три пъти бе минал сред постещите да събере пожертвованията и на три пъти бе отнесъл в олтара натежалото от мед и сребро блюдо. Днес Еропкин бе с особено благоприличен вид: едрото му месесто лице бе чисто и измито, редките коси сресани на път, дългите бакенбарди намазани с помада.
Близо четвърт час Самсон Харитонич, изправен точно срещу Царските двери, се кланя доземи и се кръсти широко. Отчето излезе със свещ в ръката, размаха кандилото пред Еропкин и занарежда; „Господи и Владико на моя живот, дарувай ми смиреномъдрие…“, а подире му дотича и епитропът с празното блюдо. Богомолецът се изправи, отупа пешовете на кожуха си и сложи пред епитропа три стотачки — такъв беше адетът на Самсон Харитонич за понеделника на Великия пост.
После щедрият човек излезе на площада, където вече го чакаха просяците. Протягат ръце, блеят, бутат се. Но Кузма само поклати камшика и суетнята тутакси спря. Сиромасите се строиха в две редици досущ като войници на преглед. Накъдето погледнеш — сивота и дрипльовци, само отляво, съвсем в средата, нещо белее. Самсон Харитонич присви подпухналите си очички и що да види: сред просяците застанал прекрасен момък. Очите му големи, лазурни. Лицето нежно, чисто. Златистата коса подстригана на венец (ах, какъв вой беше, Мими все не даваше да отрежат къдриците й). Чудният юноша бе облечен само в снежнобяла риза и изобщо не зъзнеше (има си хас, под ризата Мими беше с фина фланела от първокачествена ангора, а нежният й бюст бе пристегнат с топло трико). Гащите му плюшени, цървулите липови, а навоите светли и чисти.
Докато раздаваше копейките, Еропкин току поглеждаше към странния просяк, а когато се приближи, му подаде не една, а две монети. И му нареди:
— Ей ти да се помолиш за мен.
Златокосият не взе парите. Вдигна ясните си очи към небето и подхвана със звънливото си гласче:
— Малко даваш, рабе Божий. На малка цена искаш да се откупиш от света Богородица. — После погледна Самсон Харитонич право в очите и почтеният човек изтръпна, толкова строг и втренчен беше този поглед. — Виждам душата ти грешна. На сърцето ти петно от кръв, а отвътре — гнилоч. Да се пречиистиш, да се пречиистиш — напевно рече чудакът, — инак ще изгниеш, ще се вмиришеш. Коремът боли ли те, Самсон, бъбрекът върти ли те? От нечистотията е, трябва да се изчиистиш.
Еропкин направо онемя. Ами да. С бъбреците наистина беше зле, а отляво на гърдите имаше голямо родилно петно, винено червено на цвят. Сведенията бяха точни, получени от Егор Тишкин.
— Кой си ти? — уплашено попита негово превъзходителство.
Момчето не отговори. Отново вдигна сините си очи нагоре и замърда устни.
— Юродив е той, благодетелю — услужливо подсказаха на Самсон Харитонич от двете страни. — За първи ден е тук, бащице. Не знаем откъде се взе. Бае си. Казва се Паисий. Одеве падна в несвяст, от устата му заизлиза пяна, но духът му е райски. Божи човек е.
— На ти една рубла, щом си Божи човек. Моли се за опрощение на тежките ми грехове.
Еропкин извади от портмонето си една банкнота, но блаженият отново не я взе. И рече тихо, съкровено:
— Не давай на мен. Нямам нужда, за мен ще се погрижи Божията майка. Дай на някой сакат, а аз ще се помоля за теб пред света Богородица.
Един от просяците тутакси се приближи с количката си и протегна възлеста огромна лапа Еропкин гнусливо мушна банкнотата в шепата му.
— Да те благослови света Богородица — със звънлив глас изрече отрокът и подаде на Еропкин нежната си ръка. И точно тогава стана чудото, за което после дълго се говори в Москва. Незнайно откъде върху рамото на недъгавия кацна огромен гарван. Тълпата от просяци ахна. А като забелязаха, че на крачето си черната птица има златен пръстен, всички онемяха.
Еропкин стоеше ни жив, ни мъртъв, с разтреперани дебели устни, изблещен. Понечи да се прекръсти, но не успя. От очите на чудака рукнаха сълзи.
— Жал ми е за теб, Самсоне — каза той и като свали пръстена от крака на птицата, го подаде на Еропкин. — Вземи го, твой е. Не ти ще рублата Богородица, връща ти я. А ти праща гарван, защото душата ти е черна.
После Божият човек се обърна и тръгна да си ходи.
— Стой! — извика Самсон Харитонич, объркано загледан в лъскавия пръстен. — Чакай малко! Кузма! Качи го в шейната! Ще го вземем!
Чернобрадият дългуч настигна момчето и го хвана за рамото.
— Ела у нас, чуваш ли, как ти беше името, Паисий! — извика го Еропкин. — Ще поживееш малко при мен, на топло.