Пръв слезе немият Кузма. Озърна се предпазливо (Момус се сниши), обиколи дъба и махна.
Самсон Харитонич дойде, здраво стиснал за ръката Паисий. На капрата останаха още двамина.
Отрокът се приближи до дъба, поклони му се дълбоко и посочи уговореното място.
— Копайте тук.
— Вземете лопатите! — викна Еропкин като се обърна към шейната.
Двама юнаци дотичаха, плюха си на ръцете и захванаха да ринат замръзналата пръст. Работата спореше изненадващо лесно и много скоро удариха на метал (Момус го беше домързяло да го зарови дълбоко).
— Има нещо, Самсон Харитонич!
— Какво има?
— Някакво гърне.
Еропкин падна на колене и зарови с ръце буците пръст.
Запъхтян, едва успя да измъкне от земята медния, позеленял от времето съд. Беше стара, явно още от преди пожара тенджера (купена за пет копейки от един вехтошар). В полумрака, отразило светлината от фенера на шейната, се люшна матово сияние.
— Злато! — ахна Еропкин. — Много!
Загреба от тежките кръгчета и ги поднесе към очите си.
— Не са моите жълтици! Кузя, запали една клечка.
И зачете на глас:
— „Ан-на им-пе-ратри-ца само-дър-жи-ца…“ Старо имане! Тук има поне хиляда жълтици!
Момус искаше да намери нещо по-особено, с еврейски букви или поне с арабски, но щеше да му излезе твърде скъпо. Затова купи златни двурубльовки от времето на Анна и малко екатеринински жълтички за по двайсет рубли парчето. Е, не бяха хиляда, но купи доста, добре че по сухаревските антиквариати е пълно с тая стока. Самсон Харитонич после щеше да преброи монетите, това поне е сигурно, но броят им не бе случаен, беше особен и щеше да си каже думата по-късно.
— Загазил си го, Самсон — изхлипа момчето, — не ти прощава Богородица, връща ти откупа.
— А? — попита влуденият от сиянието Еропкин.
Чудесно е, когато има много златни монети накуп. В банкноти не излиза чак астрономическа сума, но така действа. Направо може да побърка някой алчен човек. Момус вече неведнъж бе използвал това странно свойство на златото. Сега най-важното беше да не остави на Еропкин да си поеме дъх. Да му се замае главата на тоя лакомник, умът му да се вземе. Хайде, Мими, ти си на ред!
— Или пак си дал малко, или изобщо няма прошка за теб — жално рече недъгавият. — Жив ще изгниеш, клетнико.
— Как тъй няма прошка? — уплаши се Еропкин и дори от храстите, от десет метра, се видя как по челото му заблестяха капки пот. — Ако са малко, ще дам още. Пари имам безчет. Колко да дам, кажи!
Паисий не отговаряше и само се поклащаше насам-натам.
— Виждам. Виждам тъмна стаичка. Икони по стените. Кандилцето свети. Виждам пухена завивка, възглавници с лебедов пух, много възглавници… Под постелята е тъмно, много тъмно. И там е Златният телец… Един чувал, целият натъпкан с пари. От него е всичкото зло!
Немият Кузма и мъжете с лопатите се приближиха, лицата им бяха смаяни, а бръснатата брадичка на Еропкин цялата се затресе.
— Не ти ще Богородица паритее — със странен виещ глас занарежда Божият човек („Аха — рече си Момус, — пуска модулации от «Баядерка».“) — Пресветата Дева иска да се пречистииш. Парите ти да се пречистят. Мръсни са, Самсоне, затова не те правят щастлив. Праведник трябва да ги благослови, с безгрешната си десница да ги осени и те ще се пречистят. Велик праведник, свят човек, сляп с едното око, с една изсъхнала ръка и куц с единия крак.
— Че къде да го намеря? — жално попита Еропкин и раздруса Паисий за крехките рамене. — Къде е тоя праведник?
Отрокът наведе глава, заслуша се в нещо и рече тихо:
— Глас… Ще чуеш глас изпод земята… Него слушай.
След което Мими извъртя един номер — изведнъж подхвана с обичайния си сопран френската шансонетка от оперетата „Тайната на Жужу“. Момус направо се хвана за главата — тая пакостница всичко провали!
— Запя с ангелски глас! — ахна един от мъжете и бързо взе да се кръсти. — На неземен език пее, на ангелски!
— Това е френски, глупако — изръмжа Еропкин. — Чувал съм, че се случва такива чудаци да почнат да говорят на чужди наречия, каквито никога не са знаели — и също се прекръсти.
Паисий изведнъж рухна на земята и се затърчи конвулсивно, а от устата му заизлиза обилна пяна.
— Ей! — уплаши се Самсон Харитонич и се наведе. — Не бързай да припадаш де! Какъв глас? И в какъв смисъл светецът ще „очисти“ парите ми? Ще ги изгубя ли? Или ще се върнат в повече?
Но момчето само се извиваше на дъга и риташе по студената земя, подвиквайки:
— Гласът… от земята… гласът!
Еропкин се обърна към главорезите и каза смаян: