— С хлапака ще се разправям после — замислено и с явно удоволствие продума Еропкин, сякаш говореше на себе си. Момус потръпна, защото разбра, че участта на Мими ще е още по-ужасна от неговата.
— Седемдесет и четири хиляди! — извика той, защото наистина от предишните московски операции имаше точно толкова. — А момчето не е виновно, то е недъгаво!
— Хайде, покажи какво можеш — заповяда Навуходоносор.
Камшикът хищно изплющя. Момус изрева неистово, защото между разпънатите му крака нещо изпука и изпращя. Но болка не последва.
— Сръчно му разпра гащите — със задоволство рече Еропкин. — Хайде сега малко по-надълбоко. Два пръста. Да извие. И нататък все така я карай, докато на въжетата увиснат две половинки.
По най-уязвимата, деликатна част от тялото му лъхна хлад и Момус разбра, че с първия си виртуозен удар Кузма е разсякъл панталона му по шева, без да докосне плътта му.
„Господи, ако те има — примоли се човекът, който никога през живота си не се беше молил и който някога се наричаше Митенка Савин. — Прати ми архангел или поне най-калпавия си ангел. Спаси ме, Господи. Кълна се, че занапред ще обирам само гадове като Еропкин и никого повече. Честна благородна дума, Господи!“
В този момент вратата се отвори. През процепа Момус отначало видя нощта с полегатите щрихи на сипещия сняг. После нощта се отдръпна и се превърна във фон — затули я строен силует с дълго вталено кожено палто, висок цилиндър и бастунче.
По закон или по справедливост?
Анисий прави с физиономията си какво ли не: търка я и със сапун, и с пемза и дори с пясък, но мургавината не можа да се махне докрай. Ераст Петрович също, но на него, писания красавец, тя дори му отиваше, приличаше на хубав тен. По лицето на Тюлпанов ореховото мазило, след като поизбеля, остана на петна и сега той приличаше на африкански жираф — пъстър, с тънка шия, само че нисък. Но всяко зло за добро — от пъпките нямаше и помен. Все едно, че никога не бяха съществували. Е, след две-три седмици кожата му щеше да изсветлее — така обеща шефът. Остриганата коса също ще порасне, къде ще ходи.
На сутринта след като бяха хванали, а после изпуснали Валето и неговата съучастничка (за която Анисий си спомняше само с въздишка и сладък трепет в разни части на душата и тялото), двамата с надворния съветник имаха кратък, но важен разговор.
— Е, Тюлпанов — въздъхна Фандорин, — изложихме се. Но да се надяваме, че московските г-гастроли на Валето пика приключиха. Какво мислите да правите по-нататък? Искате ли да се върнете в управлението?
Анисий не отговори, само пребледня като платно, макар под мургавината да не му пролича. Мисълта след всичките невероятни приключения от последните две седмици да се върне към жалкото куриерско поприще му се видя непоносима.
— Аз, разбира се, по най-добрия начин ще ви препоръчам пред помощник-началника на полицията и пред Сверчински. Защото вие не сте виновен, че не съм бил на н-нужното ниво. Ще им препоръчам да ви преместят в следствието или в оперативната част — както пожелаете. Но имам за вас и друго предложение, Тюлпанов…
Шефът направи кратка пауза и Анисий цял се напрегна. От една страна, бе смаян от бляскавата перспектива триумфално да се завърне в жандармерийското, а от друга — усещаше, че сега ще чуе нещо още по-главозамайващо.
— … ако нямате нищо против да работите п-постоянно с мен, мога да ви предложа мястото на мой помощник. Постоянен асистент ми се полага по длъжност. Досега не съм се възползвал от това право и предпочитах да се оправям сам. Но мога да кажа, че сте подходящ за мен. Не ви достигат познания за хората, твърде склонен сте да реагирате спонтанно и не сте достатъчно уверен в собствените си сили. Но същите тези качества, ако ги насочим правилно, може да са доста полезни в нашата работа. Непознаването на хората предпазва от стереотипни оценки, пък и, общо взето, не е непоправим недостатък. Да се колебае човек при вземането на решения също е полезно. Стига само след това да не протака. А неувереността в силите предпазва от високомерие и небрежност, то може да се развие в ползотворна предпазливост. Най-важното ви качество, Тюлпанов, обаче е, че най ви е страх да не изпаднете в срамна ситуация, следователно при всички случаи ще се стремите да се държите достойно. Това ми стига; Пък и доста добре се ориентирате в обстановката, като имаме предвид, че сте завършили само средно образование. Какво ще кажете?
Изгубил дар слово, Анисий мълчеше и ужасно се страхуваше да мръдне — току-виж чудният сън свършил, той разтърка очи и види сиромашката си стаичка, подмокрената Сонка хленчи, навън лапавица, а той трябва да тръгва на работа да разнася разни документи.