Надворният съветник сякаш се сепна и каза гузно.
— Ах, да, не споменах за условията, моля за извинение. Веднага ще получите чин колежки регистратор. Длъжността ви ще се нарича с дългото „личен помощник на чиновника за специални поръчения към московския генерал-губернатор“. Заплата — 50 рубли на месец и още някакви тримесечни надбавки, не помня точно колко. Ще получите пътни и служебна квартира, защото трябва да живеете близо до дома ми. Разбира се, местенето може да ви притесни, но ви обещавам, че жилището ще бъде удобно и добре нагодено към домашните ви проблеми.
„Има предвид Сонка“ — сети се Анисий и не сбърка.
— Понеже аз… мм… се връщам към ергенския живот — шефът направи неясен жест. — Наредил съм на Маса да намери нова прислуга: готвачка и к-камериерка. И понеже ще живеете в съседство, те ще могат да обслужват и вас.
Само да не ревна — панически си помисли Тюлпанов, — че ще стане пълен и окончателен конфуз.
Фандорин разпери ръце:
— Е, не знам с какво повече да ви съблазня. Искате ли…
— Не, ваше високоблагородие — извика съвзелият си Анисий. — Нищо повече не искам! И това ми е предостатъчно! Мълчах не защото… — той се запъна, понеже не знаеше как да продължи.
— Чудесно — кимна Ераст Петрович. — Значи, разбрахме се. И първата ви задача е следната: за всеки случай, понеже всичко става… Още седмица-две попрелиствайте вестниците. Освен това ще разпоредя от канцеларията на началника на полицията всеки ден да ви изпращат за преглеждане „Полицейския бюлетин за произшествията в града“. Няма да подминавате нищо, което е по-особено, необичайно и подозрително, и ще ми го докладвате. Току-виж въпросният Момус се окаже по-нахален, отколкото го м-мислим.
Два-три дни след тази историческа беседа, ознаменувала решителния поврат в живота му, Анисий Тюлпанов седеше на бюрото в домашния кабинет на началника, преглеждаше бележките си във вестниците и „Полицейската сводка“ и се готвеше за отчет. Минаваше единайсет часа, но Ераст Петрович още не беше излязъл от спалнята си. Напоследък изобщо нещо не беше добре, не говореше много и не проявяваше интерес към находките му. Изслуша го мълчаливо, махне с ръка и рече:
— Свободен сте, Тюлпанов. Стига за днес.
Тази сутрин Маса надникна при Анисий и зашепна:
— Мнього росо. Ностем не спи, дзенем не яде, дзадзен21 и ренсю не се упразнява.
— Какво не се упражнява? — също шепнешком попита Анисий.
— „Ренсю“, това е… — японецът направи някакви бързи отсечени движения с ръцете и рязко вдигна крак.
— А, японска гимнастика — сети се Тюлпанов и си спомни, че преди сутрин, докато той четеше вестници в кабинета, надворният съветник и камериерът се оттегляха в гостната, преместваха масите и столовете, а после дълго вдигаха тупурдия, като от време навреме рязко и звучно подвикваха.
— „Дзадзен“ е това — продължи Маса, стовари се на пода, сплете се, впери поглед в крака на стола и застина с опъната физиономия. — Разбра, Тюри-сан?
Анисий поклати глава отрицателно, но японецът заряза обясненията. Само каза загрижено:
— Зена тряба. Със зена рошо, без зена по-рошо. Мисря, добре бордей иде, мадам говори.
На Тюлпанов също му се струваше, че меланхолията на Ераст Петрович е, защото графиня Ади си замина, но да вземат чак такива радикални мерки, че да потърсят помощ от собственичка на публичен дом, май не беше за предпочитане.
В разгара на консилиума в кабинета влезе Фандорин. Беше по халат и с димяща пура в устата. Изпрати Маса за кафе и отегчено попита Анисий:
— Е, какво ново, Тюлпанов? Пак ли ще ми четете реклами за последните чудеса на техниката? Или като вчера — за кражбата на бронзовата лира от гробницата на граф Хвостов?
Анисий се смути, защото наистина беше отбелязал в „Неделя“ подозрителната реклама, превъзнасяща качествата на „самодвижещ се чудо-велосипед“ с някакъв мистериозен „двигател с вътрешно горене“.
— А, не, Ераст Петрович — с достойнство възрази той, търсейки нещо по-внушително. — В „Бюлетина“ от вчера има едно интересно съобщение. Докладват, че в Москва са плъзнали странни слухове за някаква вълшебна черна птица, която долетяла от небето, кацнала на рамото на статския съветник Еропкин и като му проговорила с човешки глас, му дала златен пръстен. Споменава се някакъв Божи човек, чудодеец младок, наричат го ту Паисий, ту Пафнутий. Тук има допълнение от началника на полицията: „Да се съобщи в консисторията, та свещениците по енории да разяснят на паството вредата от греховни вярвания.“