— На рамото на Еропкин? Черна п-птица? — изненада се шефът. — На онзи Самсон Харитонович? Странно. Много странно. И какво, слуховете продължават ли да се носят?
— Да, тук пише, че всички споменават Смоленския пазар.
— Еропкин е много богат и много суеверен човек — замислено каза Ераст Петрович. — Бих заподозрял някоя афера, но репутацията му е такава, че никой жител на Москва не би посмял да си има вземане-даване с него. Той е злодей, какъвто светът не познава. Отдавна съм му вдигнал мерника, но за съжаление Владимир Андреевич не ми позволява да го закачам. Много са злодеите, казва, не можеш натика в затвора всичките, а този поне е щедър към градската хазна и се занимава с благотворителност. Та птицата му проговорила с човешки глас, така ли? И носела златен пръстен в клюна? Я да видя. — Взе от Тюлпанов „Полицейския бюлетин за произшествията в града“ и зачете отбелязаното. — Хм. „Във всички слухове се споменава «момче с чисто лице, златокосо и с риза по-бяла от сняг».“ Къде се е чуло и видяло тези смахнатите да са с чисти лица и ризи по-б-бели от сняг? Вижте, тук пише още нещо: „Изключителната подробност на детайлите, неприсъща за обичайните измишльотини, не ни позволява да смятаме дадения слух за пълна измислица.“ Вижте какво, Тюлпанов, вземете от Сверчински двама-трима агенти и установете негласно наблюдение над къщата и шейната на Еропкин. Не обяснявайте причините, кажете, че така е разпоредил негово сиятелство. Не знам дали е Валето или не, но тук май се очертава някаква интересна интрига. Да видим какви са тия свети чудеса.
Надворният съветник изрече последната фраза в явно мажорен тон. Новината за вълшебната черна птица бе подействала на Ераст Петрович по чудодеен начин. Той загаси пурата, протегна се бодро, а когато Маса донесе таблата с принадлежностите за кафе, каза:
— Я сервирай кафе на Тюлпанов. А ние двамата май отдавна не сме тренирали бой с мечове.
Японецът грейна цял, стовари таблата на масата така, че навред се разхвърчаха черни пръски, и презглава се втурна навън.
Пет минути по-късно Анисий стоеше до прозореца и настръхнал наблюдаваше как из двора, хищно пристъпвайки с леко прегънати колене, двете разголени фигури само с препаски на кръста газят снега. Надворният съветник беше строен и мускулест, Маса — набит като буре, но без грам сланинка. Двамата държаха в ръка яки бамбукови пръти с предпазни чаши на ръкохватките. Естествено, никой не може да бъде убит с това нещо, но може здравата да бъде осакатен.
Маса изпружи ръце, устреми „меча“ си нагоре, изрева страховито и подскочи напред. Последва звучно тракване на дърво в дърво и противниците отново заподскачаха по снега. Брр… потръпна Анисий и сръбна от горещото кафе. Шефът се втурна срещу ниския и тракането се сля в непрекъснат шум. Тоягите така заиграха, че на Тюлпанов му се премрежи погледът.
Впрочем схватката не продължи дълго. Маса се изтърси назад и се хвана за темето, а Фандорин застана над него и разтърка удареното си рамо.
— Ей, Тюлпанов! — весело извика той, като се обърна към къщата. — Искате ли да ни правите компания? Ще ви науча на японска фехтовка!
„А, мерси — помисли си Анисий и се скри зад пердето. — Някой друг път.“
— Не желаете ли? — Ераст Петрович гребна шепа сняг и с явна наслада започна да разтрива с него стегнатия си корем. — Тогава върнете и се залавяйте със задачата. Стига безделие!
И таз добра! Сякаш цели два дни по халат се бе мотал Тюлпанов!
До негово високоблагородие г-н Фандорин
26 февруари, 2-ри ден от наблюдението.
Моля да ме извините за почерка. Пиша с молив и листът е върху гърба на агент Фьодоров. Бележката ще Ви донесе агент Сидорчук, а третия, Лацис, съм оставил да дежури в шейната за случай, че обектът внезапно тръгне за някъде. С обекта става нещо необяснимо.
Не е ходил в кантората си нито вчера, нито днес. От готвача научихме, че от вчера сутринта момчето чудотворец Паисий живеело в къщата. Ядяло много шоколад и казвало, че е позволено, защото шоколадът не бил блажно нещо. Днес рано сутринта, още по тъмно, обектът ходи някъде с шейната, придружен от Паисий и трима слуги. На „Якиманка“ доста се отдалечи от нас и свърна към Калужката застава — тройката му коне са изключителни. Къде е ходил, не знаем. Върна се след седем. С изпънати ръце носеше стара бакърена тенджера. Май беше доста тежка. Обектът изглеждаше развълнуван и дори уплашен. По сведения на готвача отказал да закуси, заключил се в спалнята и дълго дрънчал с нещо. В къщата се шушука, че стопанинът намерил някакво „ама грамадно имаме“. И още някакви пълни небивалици: че или на му се явила пресветата Дева, или че с него разговаряла някаква неземна сила.