Выбрать главу

От пладне обектът е тук, в черквата „Смоленска Богородица“. Моли се усърдно и се кланя доземи пред пресветата икона. Малкият Паисий е с него. Той изглежда точно както е описан в сводката. Ще допълня само, че погледът му е жив, буден, не е като на смахнат. Елате, шефе, тук става нещо. Пращам Ви Сидорчук и ще се върна в черквата да се помоля.

Писано в пет часа и четиридесет и шест и половина минути след пладне.

А.Т.

Ераст Петрович влезе в храма малко след седем, когато проточилата се служба вече привършваше. Мургав циганин — къдрокос, с кожух и обица на ухото, докосна рамото на уморения от тежката съгледваческа работа Тюлпанов (със сини очила и рижа перука, за да не го помислят заради бръснатата му глава за татарин).

— Момче, я предай огънчето Божие — каза циганинът и когато потръпналият от тази фамилиарност Анисий пое от него свещицата, прошепна с гласа на Фандорин: — Еропкин го виждам, но къде е момчето?

Тюлпанов премигна, окопити се и незабележимо посочи с пръст. Обектът беше коленичил, бъбреше молитви и непрекъснато се кланяше. Зад него, също коленичил, стърчеше чернобрад мъж с вид на разбойник, който обаче не се кръстеше, а просто се отегчаваше. Дори на два пъти широко се прозя и безупречно белите му зъби блеснаха. Отдясно на Еропкин, кръстосал дланите си на гърдите и вдигнал очи нагоре, с тънък гласец припяваше нещо миловиден юноша. Той беше с бяла риза, но не чак белоснежна, както гласеше мълвата. Явно отдавна не беше я сменял. По едно време Анисий забеляза, че смахнатият уж в молитвен екстаз падна по очи на пода и бързо мушна в устата си парче шоколад. Тюлпанов също бе ужасно изгладнял, но службата си е служба. Дори когато се отлъчи да пише донесението, пак не си позволи да си купи на площада пирожка с гарузи, макар много да му се ядеше.

— Защо сте се направили на циганин? — шепнешком попита той шефа си.

— Че на какъв да се направя, като ореховото мазило продължава да к-краси лика ми? На арапин ли? Арапите нямат работа в „Смоленска Богородица“. — Ераст Петрович погледна Анисий с укор и изведнъж, без никак да се запъва, каза нещо, от което Тюлпанов изтръпна: — Бях забравил един ваш съществен недостатък, който трудно може да се превърне в положителна черта. Имате слаба зрителна памет. Нима не виждате, че този смахнат е вашата добра и дори интимна позната?

— Не! — хвана се за сърцето Анисий. — Не може да бъде!

— Погледнете ухото й. Нали съм ви учил, че на всеки човек ушите му са неповторими. Виждате ли възкъсата ушна висулка? Контурът, овалът е същият — идеален, което рядко се среща. И най-характерната подробност — леко издадената хрущялна част на слуховия канал. Тя е, Тюлпанов, тя е. Грузинската княгиня. Значи Валето наистина е по-нахално, отколкото си мислех. — Надворният съветник поклати глава, сякаш се изненада от загадките на човешката природа. После заговори отривисто: — Най-добрите агенти. На всяка цена Михеев, Суботин, Сейфулин и още седмина. Шест шейни и такива коне, че повече да не изпускат тройката на Еропкин. Най-строга конспирация по системата „заобиколени сме от врагове“ — не само обектът, но и което и да било странично лице да не забележи проследяването. Напълно възможно е тук някъде да се мотае и самото Вале. Защото всъщност не знаем как изглежда, нито сме му виждали ушите. Марш на „Никитская“. Бързо!

Като омагьосан Анисий гледаше тънката шия на „момъка“, идеалното му овално ухо с някаква си хрущялна част, и в главата на кандидата за перспективна длъжност се прокрадваха мисли, абсолютно недопустими за черква, камо ли по Велики пости. Накрая се сепна, прекръсти се и тръгна да излиза.

Еропкин се моли до късно и се прибра след десет. От покрива на съседната къща, където агент Лацис трепереше от студ, се виждаше как на двора започват да впрягат покритата шейна. Явно, че въпреки късния нощен час Самсон Харитонович не възнамерява да си ляга.

Фандорин и Анисий бяха вече напълно готови. От къщата на Еропкин на улица „Мъртва“ можеше да се тръгне в три посоки — към „Успение на Могилках“, към улица „Староконюшенная“ и към „Пречистенка“. На всяка от пресечките чакаха по две невзрачни шейни.

В единайсет и четвърт шейната на действителния статски съветник — ниска, обшита с тъмно сукно — излезе през здравите дъбови порти и пое към „Пречистенка“. На капрата седяха две яки момчета с полушубки, а отзад се бе настанил чернобрадият.

Първата от двете шейни, дето чакаха на изхода за „Пречистенка“, бавно тръгна след нея. Подире й на върволица се наредиха останалите пет и на почетно разстояние поеха след „номер първи“ — така на специалния жаргон се наричаше предният ешелон за визуално наблюдение.