Но Тюлпанов забеляза всичко това само пътьом, с крайчеца на окото си, защото първото, което зърна, бе крехката фигура, безжизнено просната по очи. На три скока Анисий заобиколи масата, спъна се в някаква голяма книга, но запази равновесие и коленичи до падналата.
Когато с треперещи ръце я обърна по гръб, сините очи върху бялото лице се отвориха и розовите устни продумаха:
— Какъв си рижав.
Слава Богу, жива е!
— Каква е тази стая за инквизиции? — чу се отзад спокойният глас на Ераст Петрович и верен на дълга си, Анисий се изправи.
Еропкин с недоумение гледаше ту контето с цилиндъра, ту пъргавия чиновник.
— Вие кои сте? — заплашително попита той. — Съучастници? Кузма, я…
Чернобрадият направи недоловимо движение с ръка и разсичайки въздуха, към гърлото на надворния съветник литна стремителна сянка. Фандорин вдигна бастунчето и с шеметен въртеж краят на камшика се омота около полираната пръчка. Едно кратко движение, и изтръгнат от лапата на мечкоподобния Кузма, той се озова у Ераст Петрович. Фандорин бавно го размота, захвърли бастунчето върху масата и без видимо усилие, само с пръсти, започна да къса кожата на ситни парченца. Колкото повече парченца падаха по пода, толкова повече Кузма сякаш губеше въздух. Той сви рунтавата си глава в широките рамене и заотстъпва към стената.
— Параклисът е обкръжен от полицейски агенти — каза Фандорин, щом свърши с камшика. — Този път ще отговаряте за произвола си, Еропкин.
Съобщението обаче не стресна седналия на стола.
— Нищо — озъби се той. — Мога да отговоря.
Надворният съветник въздъхна и наду сребърната си свирка. Отекна пронизителен звук и в същия миг в параклиса нахлуха агентите.
— Тия — в участъка — посочи шефът Еропкин и неговите помощници. — Направете протокол. Какво има в чувала?
— Чувалчето си е мое — бързо рече Самсон Харитонович.
— Какво има в него?
— Пари, двеста осемдесет и три хиляди, петстотин и две рубли. Мои парици са, от търговията.
— Такава сериозна сума и да е в чувал? — хладно попита Ераст Петрович. — Имате ли финансови документи за нея? Относно произхода й? Данъците платени ли са?
— Вижте, господине, такова, може ли за момент… Да идем по-настрани… — Еропкин скочи от стола и бързо се приближи до надворния съветник. — Какво сега, разбирам ги аз тия работи… — и зашепна: — Нека вътре останат точно двеста хиляди, а останалите по ваше усмотрение.
— Отведете го — заповяда Фандорин и се извърна. — Да се изготви протокол. Парите да се преброят и да се заприходят по надлежния ред. С тях да се занимаят данъчните власти.
Когато четиримата задържани бяха изведени, изведнъж се чу бодър, само леко пресипнал глас:
— Да, много е благородно, че се отказвате от подкупа, но аз докога ще вися така? Взе да ми притъмнява пред очите.
Анисий и Ераст Петрович хванаха увисналия за раменете, а напълно възкръсналата госпожица — май „Мими“ се казваше, нали? — се качи на масата и развърза въжетата. Сложиха мъченика да седне на земята. Фандорин махна фалшивата му брада и бялата перука и видя наистина невзрачно лице: сиво-сини, близко поставени очи, светла, избеляла по краищата коса, неизразителен нос, леко сплескана брадичка — точно както го бе описвал. От притока на кръв лицето бе станало червено, но устните незабавно се разтегнаха в усмивка.
— Да се запознаем? — весело предложи Валето пика. — Мисля, че нямам честта…
— Тоест на Воробьовие гори не сте били вие — с разбиране кимна шефът. — Тъй, тъй…
— Къде, къде? — нагло се изненада тарикатът. — Аз съм хусарският корнет в оставка Курицин. Да ви покажа ли документите си за жителство?
— П-после — поклати глава надворният съветник. — Добре, да ви се представя още веднъж. Аз съм Ераст Петрович Фандорин, чиновник за специални поръчения към московския генерал-губернатор, и дръзките шеги не ми допадат. А това е моят п-помощник Анисий Тюлпанов.
По това, че в изговора на шефа отново се появи запъване, Анисий си направи извода, че най-голямото напрежение вече е свършило, затова си позволи да се поотпусне — крадешком да погледне Мими.
Откри, че тя също го гледа. Въздъхна лекичко и мечтателно повтори:
— Анисий Тюлпанов. Колко красиво. Направо като за театър.
Не щеш ли, Валето (а това, разбира се, въпреки хитруването си беше той) по най-непристоен начин намигна на Анисий и му се изплези с широкия си като лопата, невероятно червен език.