— Ще провали всичко, ще видите.
Защитникът застана с лице към съдиите, тури ръце на кръста си и напевно заяви:
— Ах, господа съдии и господа заседатели, можете ли да ми обясните какви ги говори цял час този човек? — той пренебрежително посочи с пръст прокурора. — Интересно ми е да знам за какво е цялата дандания? За какво се пилеят парите на честните данъкоплатци като вас и мен?
„Честните данъкоплатци“ гледаха нахалния дърдорко с явно отвращение, но това изобщо не го притесни.
— Какво ни казва обвинението? — скептично се поинтересува той. — Някакъв мошеник, когото нашата доблестна полиция, между нас казано, така и не успя да открие, организирал някаква афера. Наел милото, скромно момиче да продава билети и му казал, че парите ще отидат за благородни цели. Погледнете тази девойка, господа съдебни заседатели. Много ви моля. Нима можете да заподозрете подобно невинно същество в злодеяние?
Заседателите погледнаха обвиняемата. Анисий също. И въздъхна. Делото отиваше към провал. Някой друг може би щеше да успее да разчувства съда, но не и този дългоноско.
— Хайде стига — махна с ръка защитникът, — та тя е също толкова пострадала, колкото и останалите. Дори повече от тях, защото касата на въпросната лотария е била иззета и парите на всички, които са донесли билетите си, са били върнати. Не проваляйте живота на младото създание, господа съдебни заседатели, не я обричайте да живее сред престъпници. — Адвокатът отново кихна и заизважда от чантата си купчина хартийки.
— Слабичко — хладнокръвно изкоментира брадатият. — Ще осъдят момичето. А на бас? — и намигна иззад очилата си.
Намерил занимавка! Анисий ядно се отмести, готов за най-лошото. Но защитникът още не беше свършил. Той подръпна козята си брадичка ала граф Биконсфилд и добродушно притисна ръка към не особено чистата си риза:
— Горе-долу такава реч щях да произнеса пред вас, господа съдебни заседатели, ако в случая изобщо имаше за какво да си говорим. Но ние няма за какво да си говорим, защото тук — той размаха хартийките — са заявленията на всички ищци. Те оттеглят исковете си. Закрийте процеса, господин съдия. Няма за какво да се съдим — адвокатът отиде при съдията и шляпна заявленията на масата пред него.
— А така — разпалено прошепна съседът. — Я да видим какво ще каже прокурорът?
Прокурорът скочи и с треперещ от праведен гняв глас извика:
— Това е чист подкуп! И аз ще го докажа! Процесът не бива да се закрива! Случаят е от обществено значение!
Адвокатът се обърна към викащия и го изимитира:
— „Чист подкуп“! Я какъв Катон се извъдил. Ами че по-евтино щеше да е да купя вас, господин обвинителю. Всички знаят, че не вземате скъпо. Между другото, имам и една ваша разписка. Къде е? А, ето я! — той извади от чантата си още някаква хартийка и я тикна под носа на съдията. — Само за хиляда и петстотин нашият прокурор е променил мярката за неотклонение на брачния аферист Брутян и той взел, че избягал.
Прокурорът се хвана за сърцето и се тръшна на стола. В залата се вдигна шум, а кореспондентите, които до този момент явно скучаеха, се сепнаха и взеха да дращят в бележниците си. Съдията зазвъня със звънчето, смутено загледа компрометиращата разписка, а неприятният адвокат тромаво се обърна и от неизчерпаемата му чанта върху масата се изсипаха няколко снимки. Анисий не можеше да види какво представляват, но съдията изведнъж стана бял като платно и се вторачи във фотографиите с изцъклени от ужас очи.
— Направо се извинявам — каза защитникът, без да бърза обаче да събере снимките. — С днешния ни процес това няма нищо общо. Свързано е със съвсем друг случай — за поквара на непълнолетни момчета.
На Анисий му се стори, че на думите „днешния“ и „друг“ защитникът наблегна някак странно, макар че изговорът му поначало си беше особен и може просто да му се беше сторило.
— Е, закриваме ли го? — вперил поглед право в очите на съдията, попита адвокатът и бавно засъбира снимките. — Поради липса на престъпно деяние, а?
И подир миг процесът бе обявен за приключил.
Ужасно развълнуван, Анисий стоеше на стълбите отвън и чакаше чудният адвокат да изведе оправданата.
Ето ги и тях: Мимочка се усмихва наляво и надясно и вече не изглежда нещастна и тъжна. Леко приведен, адвокатът я води под ръка, а с другата ръка, с която държи чантата, отпъжда репортерите.
— Хайде, омръзнали сте ми! — гневно възкликна той и помогна на спътничката си да се качи във файтона.
Анисий понечи да се приближи до Мими, но одевешният съсед, заинтригуваният коментатор на съдебния процес, го изпревари.
— Ще стигнете далеч, колега — каза той на дългоносия Мимин спасител, потупа го покровителствено по рамото и се отдалечи, тежко размахал бастуна си.