Когато 927 спря да се блъска, отиде в предната част на клетката и започна отново да прави лицеви опори, като този път се държеше за решетката. Най-накрая се обърна и закрачи към центъра на кафеза. Внезапно приклекна и скочи високо във въздуха. Пръстите му уловиха металните пръти на тавана, а тялото му увисна далече от пода, и Тами с изумление видя, как той започна да прави набирания. Изглеждаше така, сякаш можеше да ги прави вечно, докато потта се стичаше по кожата му. После пусна решетката и грациозно се приземи на босите си крака, след което се обърна и я погледна.
— Ставам силен.
Нищо чудно, че всички мъже от Новите видове бяха огромни и дебелокожи. Вече не беше тайна за нея как са станали толкова мускулести и са се поддържали във форма, ако са правили тези неща през всичките години, затворени в килиите.
— Да, видях.
— Ще се къпя. Може да се обърнеш с гръб.
Тами се подчини и се премести по-далеч от маркуча. Чу как водата потече, последвана от странния звук на отлепване на велкро3. Прииска й се да се обърне, за да види какво е това, но се въздържа. Мъжът желаеше да се изкъпе, и тя предположи, че техните норми на поведение едва ли са по-различни от човешките. Шумът от течащата вода продължи известно време, след което спря. И отново чу същия звук на велкро.
— Вече съм покрит.
Тами се обърна, все още седнала на пода, и се сблъска с 927. Беше си измил тялото и косата му бе мокра. Видя го как се обръща и като се наведе пъхна нещо зад тоалетната чиния.
— Какво сложи зад… — тя посочи.
— Сапун и дезодорант. — Той приклекна, извади ги и ги показа. Сапунът висеше на малка връвчица, а флаконът на дезодоранта беше с размерите, пригодени за пътуване. — Дават ни ги, за да се поддържаме чисти и да не миришем. Лошата миризма на телата ни ни прави раздразнителни.
— Поне ви осигуряват тоалетна. Предполагам, че това е добре.
— Никой не почиства килиите ни. Ще ги убием, ако се приближат толкова близо до нас.
— Разбирам. — Гаднярите, които я бяха домъкнали тук, не искаха да имат нищо общо с почистване на клетката му, ако той нямаше възможност да отиде до тоалетната прилично.
Мъжът се приближи и седна до Тами.
— Разкажи ми за Новите видове. Всичко.
Младата жена си пое дълбоко дъх. Започна да разказва всичко, което знаеше, като започна от първите новини, които бе гледала по телевизията. 927 я наблюдаваше с интерес, като непрекъснато й се усмихваше. И тя продължи да говори.
— Някой идва — тихо предупреди глас по радиостанцията.
Валиант скочи от леглото и погледна към Джъстис и Тайгър, които бързо се изправиха от пода, където бяха лежали.
Мъжете веднага се преместиха далеч от входната врата. Джъстис предупредително стрелна с поглед Валиант.
— Няма да ги убиваш или да ги нараниш така че да не могат да говорят. Те знаят къде е Тами.
— Известно ми е — изръмжа тихо Валиант. — Никой не иска повече от мен да я върнем обратно.
— Знам, но виждам гнева ти, приятелю. Разбирам те напълно. И аз щях да искам да ги унищожа, ако ми вземат жената… ако имах жена. Просто ти напомням, в случай че не можеш да разсъждаваш ясно. Имаме нужда от тях, за да ни кажат къде е Тами.
— И аз искам да ги убия, а тя дори не е моя половинка. — Тайгър въздъхна. — Те работят за Мерикъл, отвлякоха една от нашите жени и трябва да умрат за това.
— Тихо! — внезапно прошепна Валиант. — Чувам, че автомобилът им идва.
Навън, двигателят замря и се затръшна врата. Един човек закрачи по входната алея, обувките му явно бяха с меки подметки, издрънчаха ключове. След секунди езичето на ключалката щракна и вратата се отвори. Мъжът, който влезе вътре, беше около двайсетгодишен, облечен в бели дрехи, подобни на униформите на техниците от съоръженията за тестване. Валиант с мъка потисна ръмженето си. Новодошлият закачи ключовете на един пирон в стената и затвори вратата след себе си. Изпъна ръце и се протегна, после се прозя и се обърна. Направи пет крачки, преди да осъзнае, че не е сам. Замръзна на място.
Излизайки от съседната стая, Валиант, Тайгър и Джъстис го обградиха незабавно. На секундата лицето на младежа се изкриви от ужас и от тялото му се разнесе воня.
— Да ви го начукам — изруга той.
— Няма да стане, колкото и да ни молиш — изръмжа Тайгър. — Не си наш тип.
Човекът пребледня.
— Какво искате?