— Ти знаеш какво искаме — озъби се Валиант. — Къде е жена ми?
— По дяволите! — Непознатият започна да се тресе и да се поти, докато се взираше в него — погледът му се плъзна по огромния Нов вид, от главата до петите.
— Къде е Тами? — изрева зад него Джъстис. — Казвай бързо, защото на моя приятел ще му достави удоволствие да те накара да крещиш и да кървиш. Леглото в онази стая мирише силно на страха на жена му и той е много ядосан.
Устата на мъжа се раздвижи, но от нея не излезе нищо. Валиант пристъпи напред и изрева, звукът изпълни стаята. Човекът се завъртя бързо, за да избяга, но изгуби равновесие и се строполи ужасен на пода. Писклив вик се откъсна от гърлото му, когато Валиант приклекна и го сграбчи за раменете, като внимаваше ноктите му да не се забият болезнено в тях.
— Къде е моята Тами? — изръмжа думите той и придърпа тялото на младежа по-близо до острите си зъби.
— В склада — изхлипа непознатият. — Тя е в склада.
— Пусни го! — заповяда строго Джъстис. — Не му чупи костите! Той ще ни каже къде е, нали така, човеко?
Мъжът рязко отправи поглед към Джъстис и кимна ужасен.
— Ще го направя. Само го махнете от мен.
Валиант го пусна и се отдръпна назад. Тресеше се от ярост. Беше завладян от желание да убива. Това беше човекът завлякъл Тами в склада, за да бъде хвърлена в клетка с един от Новите видове за експериментален разплод. Трябваха му всички сили, за да не се нахвърли и да разкъса гърлото му.
— Все още ли е жива? — Тайгър приближи тихо, за да увеличи страха му.
— Когато си тръгнах преди малко, беше жива. 927 не я беше чукал и не я беше убил.
Джъстис бързо се раздвижи и блокира Валиант, когато той направи крачка към мъжа на пода.
— Контролирай се! — Поклати глава.
— Старая се! — озъби се Валиант.
Джъстис яростно изгледа непознатия.
— Как се казваш?
— Пит.
— Ще ни заведеш до този склад. Каква е системата за сигурност там? Колко пазачи го охраняват? Добре ли са въоръжени?
— Имаш предвид, колко мъже охраняват склада? — Пит се втренчи в него. — Николко. Само аз, Майк и доктора.
— Лъжа! Те никога няма да пазят съоръжение за тестване само с трима души.
Пит обърна ужасения си поглед към котешките очи на мъжа, който се взираше в него.
— Това не е изпитателна лаборатория. Ние просто пренесохме едно от съществата от съоръженията за тестване в Колорадо. Докторът искаше да докараме повече от тях, но трябва да изчакаме, докато има достатъчно мъже на разположение, за да изградят още клетки, където да ги държим. Засега животното е само едно и ние тримата сме напълно достатъчни да се справим с него.
— Преди да ни отведеш до склада, ще ни кажеш къде в Колорадо се намира тази изпитателна лаборатория — нареди Джъстис. — Казвай, веднага!
Валиант отново изрева. Мъжът на пода закима трескаво, ужасеният му поглед бе вторачен в исполина.
— Ще го направя. Всичко, което поискате. Само стой далеч от мен! — И мъжът каза адреса.
Джъстис стрелна с поглед Тайгър, той кимна и измъкна от задния джоб на дънките си мобилен телефон. Повтори адреса на човека, който му се обади отсреща, след което направи пауза.
— Колко от Новите видове са затворени там? Каква е системата за сигурност?
— Те ще ме убият! — Пит млъкна.
Джъстис изръмжа и плесна с ръце. От горния етаж слязоха още мъже и обкръжиха свития на пода човек.
Пит се втренчи в осемте Нови Видове, които постепенно стесняваха кръга около него. Миризмата на страха му стана толкова силна, че Валиант почти можеше да я вкуси.
— Ще говориш ли или да започваме с пръстите на ръцете и краката ти. Удивително е, колко много кости могат да бъдат счупени, преди шокът от болката да убие човек. — Джъстис изръмжа, приближавайки все по-близо. — Отговори на въпросите ми!
— Не го правете! — изхриптя Пит. — Мамка му! Отдръпнете се от мен! Там трябва да има 82 мъже и 6 жени, освен ако някои от тях не са били преместени през последната седмица, откакто сме пристигнали тук. Охраната е непробиваема. — Замълча.
— Продължавай! — озъби му се Валиант. — Къде ще бъдат преместени? Къде са разположени останалите съоръжения за тестване?
— Това не е така — изсъска човекът. — Когато властите нахлуха в първите лаборатории, хората изпаднаха в паника. Намерихме една изоставена сграда и ни бяха необходими няколко месеца, докато подготвим новото място, за да има къде да ги заключим. Всички сме уплашени до смърт, че базата за изпитания ще бъде открита, затова искаме да се измъкнем от там, колкото е възможно по-бързо. Но да се изградят достатъчно здрави клетки, които да държат вашия вид под ключ, изисква много време. Преместихме ги на адреса, който ви дадох и понякога заемаме някои от тях на малцината от останалите лекари, които не бяха арестувани. Аз нямам нищо общо с това и не знам нищо, освен че понякога няколко от тях изчезват, но по-късно ги връщат. Ще трябва да питате доктора къде отиват и кой разполага с тях. Той е шефът. Нищо не се върши без одобрението му. Името му е Адам Зенлит.