Выбрать главу

— Какво става?

927 вдишваше дълбоко. Видя шока в очите му. Той я погледна.

— Подуших ги.

— Кого?

Погледът му рязко се насочи към вратата на килията.

— Валиант и още един от моя вид.

Тами изви глава, за да погледне през решетките към стъклената преграда, откъдето трябваше да влязат. Сърцето й запрепуска лудо и тя се размърда в обятията му.

— Пусни ме! Подушваш Валиант? Сигурен ли си?

Той кимна, наведе се и я сложи да стъпи на крака. Тами забеляза някакво движение и Валиант влезе в полезрението й. Отдясно плътно до него, хванал го за ръка, вървеше Джъстис. И двамата бяха облечени изцяло в черно. Косите им бяха изтеглени назад и завързани. Джъстис държеше в другата си ръка пистолет, докато Валиант стискаше смъртоносен на вид нож. Тами се хвърли към стената на клетката.

— Валиант!

Тя се удари в металните пръти и протегна ръце през тях. Валиант се втурна напред, за да поеме дланите й в своите. Ножът издрънча на пода и исполинът посегна към младата жена. Облегна се на клетката, наведе глава и притисна лице до решетката, докато челата им се допряха в малкото пространство. Когато погледите им се срещнаха, златистите му очи изглеждаха подозрително влажни.

— Намерих те! — Гласът му излезе дрезгав, задавен от вълнение.

— Знаех си, че ще го направиш! — Сълзи се стичаха по бузите й, но тя не се опита да ги овладее.

Огромният Вид пусна ръцете й, пресегна се през решетките и обви лицето й с длани. Палецът му избърса сълзите й. Едната му ръка се спусна надолу и стисна бедрото й. Тами си пожела да няма преграда, която да ги разделя. Искаше да я прегърне, но нямаше как.

— Ранена ли си?

— Добре съм. Просто бях уплашена. — Младата жена внезапно си спомни, че не са сами. Обърна глава колкото да погледне зад себе си, към вътрешността на клетката, без да прекъсва контакта си с Валиант.

927 стоеше прав, точно там, където го бе оставила. Беше се втренчил в събратята си с разширени от любопитство и почуда очи. Стоеше напълно спокоен и неподвижен. Тами погледна към Валиант и Джъстис, който бе застанал до него, с отпусната стойка и наблюдаваше 927.

— Това е 927 — каза тихо Тами. — 927, това са Валиант и Джъстис Норт. Джъстис е този, за когото ти разказах, че ръководи вашите хора. Казах ти, че ще ни намерят, когато им се отдаде такава възможност.

Най-накрая лидерът на Новите видове проговори.

— Името ми е Джъстис, известен преди като 152. Ще ви измъкнем и двамата от клетката веднага след като момчетата обезоръжат двамата човеци, които са задържани в плен, и ни донесат ключовете. — Джъстис се изпъна. Погледът му не се отделяше от 927. — Вече си свободен. Ние сме тук, за да те отведем у дома, при нашите хора. Ще бъдеш част от любящото и грижовно семейство, което сме си създали, и никога повече няма да бъдеш държан затворен. Ти си свободен мъж и няма да те наричат просто с номер. Ще имаш истинско име, по твой избор.

Тами погледна към 927, за да види реакцията му. Той примигна бързо, когато очите му се напълниха със сълзи и наведе глава, докато тъмната коса скри лицето му. След това направи няколко дълбоки вдишвания и изглежда успя да постави емоциите си под контрол. Главата му се вдигна и той се втренчи в Джъстис.

— Ще бъда много доволен да имам дом и име.

Джъстис се усмихна.

— Да имаш дом е нещо прекрасно. Ще бъдеш щастлив с нас и съм уверен, че ще си избереш хубаво име.

Тами се бореше със сълзите, докато наблюдаваше чудото, което се случваше за 927, след като цял живот е бил затворник. Най-накрая щеше да познае свободата. Тя се усмихна и се загледа във Валиант. Пресегна се и го докосна по лицето.

— Обичам те толкова много!

— И аз те обичам, секси! — Огромният вид стрелна с поглед мъжа зад половинката си. После се взря в очите й, чертите му се напрегнаха. — Той навреди ли ти по някакъв начин?

— Не.

Валиант се успокои, но продължаваше да докосва Тами и тя разбра защо. И двамата бяха благодарни, че отново са заедно.

Тайгър се втурна от задната част на склада; докато тичаше нещо у него подрънкваше.

— И двамата идиоти са живи и под охрана. Имам ключовете за клетката. — Той извади връзка ключове от джоба на бронираната си жилетка. Взря се в 927, преди да погледне към Джъстис. — Стабилен ли е? Трябва ли да се обадя за подкрепление с приспивателно?