Выбрать главу

— Няма нужда. Добре е. — Джъстис пое ключовете и пристъпи до вратата. — Сега ще те освободя.

Секунда след като вратата се отвори Валиант влезе в клетката и грабна Тами. Вдигна я на ръце и почти я задуши в мечешката си прегръдка, докато я извеждаше вън от килията. Тя въобще не възрази, само го прегърна здраво и отпусна глава на рамото му, за да види какво ще последва.

— Много е щастлив, че я вижда — засмя се Тайгър.

— Да — усмихна се и Джъстис, след което насочи вниманието си към 927. Мъжът стоеше неподвижно вътре в килията си. Лидерът бавно влезе в клетката, на лицето му се изписа ужас. — Мразя да влизам в тези кафези. Връщат толкова много лоши спомени. — Спря от вътрешната страна до вратата. — Готов ли си да напуснеш това място и да започнеш новия си живот?

927 се колебаеше.

— Наистина ли съм свободен от тук, от всичко това?

— Да. Отвън има още от нас, които те чакат, за да те поздравят. Ние ще ти помогнем да се научиш как да живееш извън решетките. Всички сме минали през това и знаем, че в началото е плашещо. Човешките същества трябваше да ни помогнат да се приспособим към новия начин на живот, но за теб ще бъде по-лесно, защото ние сме насреща. Ще те откараме у дома.

927 направи плаха стъпка, после още една, докато излезе от килията. Спря до Тами. Валиант я пусна да стъпи на крака, след като тя тихо настоя. Вдигна поглед към Новия вид, който можеше да я нарани, но не го беше направил. Усмихна му се, когато заговори тихо.

— Ти ми каза истината.

— Така е. Ти си свободен — прошепна Тами.

Валиант го огледа внимателно и му протегна ръка.

— Благодаря ти, че не си й сторил зло. Тя е всичко за мен. Моето сърце и моята душа. Тя е причината да дишам.

927 погледна объркан протегнатата към него ръка.

— Ръкостискането е обичай, който научихме от хората — обясни Джъстис. Пристъпи напред и стисна ръката на Валиант. — Разтърсваме ръцете на мъжете като знак за уважение.

927 стисна ръката на Валиант.

— Пак заповядай. Отнасях се така, както бих искал другите да се държат с женските, грижих се за нея. Ти трябва да си много щастлив щом си толкова много обичан.

Валиант придърпа Тами по-близо към себе си.

— Никога не съм бил по-щастлив в живота си.

— Аз съм Тайгър. — Той пристъпи по-близо. — Шеф съм на охраната на Резервата. Това е мястото, където ще бъде домът ти, докато се приспособяваш към свободата. Ще ти хареса. Има огромни площи за разходка и всички елени стават за лов. — Засмя се. — Край на решетките, пълно е с дървета, докъдето поглед стига. Небето е красиво. Ще си направим събиране, ще пием отвратителна на вкус бира и ще наблюдаваме изгрева и залеза на слънцето. Ще се отвратиш от тази човешка напитка, но ще я пиеш, защото преживяването си струва. — Ухили се. — Ще видиш.

927 запримигва. Тами забеляза сълзите му, макар че до момента той успяваше да контролира емоциите си. Тя също се бореше с желанието си да заплаче. Дали мъжът бе виждал някога изгрева или залеза на слънцето? Дали някога е бил без стени около себе си, заобиколен с дървета, разпрострели се докъдето му стига погледа? Тя знаеше отговорите и те само й разбиваха сърцето.

Още двама от Новите видове влязоха бавно в помещението, сякаш се бояха от изплашения 927. Всеки от тях каза името си и се запозна с новия събрат. Той изглеждаше поразен от присъствието на толкова много себеподобни, или може би просто бе в шок от новопридобитата свобода. Тами го разбираше напълно. Тя стисна дланта на Валиант и се отдръпна леко.

— Дойде ти много да възприемеш всичко това на един път, нали? — Погледът й срещна този на 927.

— Да.

— Нормално е малко да се боиш, но ще бъде страхотно. Всички ще ти помагаме. Разбирам, че ти идва в повече, но ще действаме стъпка по стъпка. Тук всеки е твой приятел и ще се грижи за теб. — Протегна му ръка. — Аз ще вървя заедно с теб. Хвани ме за ръката. Не си сам.

Валиант изръмжа. Тами се обърна към него и му се намръщи. Знаеше, че е властен, но дължеше на 927 достатъчно, за да му помогне в първите крачки при напускането на това отвратително място. Той бе направил същото за нея. Нямаше намерение да разстройва Валиант, но искаше да разбере постъпката й.

— Спомняш ли си твоя първи ден на свобода? Е, аз помня първия ми ден в училище. Това беше нещо като един нов свят. Аз съм му приятелка. Ще го хвана за ръката, както ме държеше моята майка и ще го изведа навън. Обичам те, така че недей да ревнуваш. Принадлежа ти напълно и съм много щастлива.