— Утре е идеално — засмя се щастливо Валиант.
— Утре е идеално — съгласи се и Тами, прегърна го здраво, зарови нос в шията му и се притисна към половинката си. Беше толкова ужасена, че никога няма да го види отново и сега знаеше точно какво иска.
Него.
Огромният мъж затвори очи, вдъхвайки аромата й, а ръцете му отказваха да я освободят. Тя седеше в скута му, в безопасност, и за пореден път осъзна какво чудо беше тя за него. Всички неща, които биха могли да се объркат, започнаха да се прокрадват в мислите му.
Тя можеше да умре, новоосвободеният мъжкар на предната седалка можеше да я принуди да се размножава с него и да я убие. Когато нахлуха в сградата, имаше вероятност човешките мъже да са заложили експлозиви около клетката и да я взривят, когато ги видеха. Щеше да е мъртва, преди да стигне до нея, и това би разкъсало сърцето му…
— Валиант? — Тами прекъсна мрачните му мисли и той отвори очи, за да се взре дълбоко в нейните, които бяха толкова красиви. Малките й пръсти се плъзнаха в косата му и тя го погали по главата. — Всичко е наред. Изглеждаш много ядосан, но аз съм добре. Ето ме тук, с теб.
— Никога не ме оставяй!
— Никога! — отвърна му с усмивка.
Той я придърпа по-плътно до гърдите си и я целуна по челото. Знаеше, че никога не би оцелял, ако я бе загубил.
Глава 16
— Не! — Тами изгледа нацупено Валиант.
— Казах на Джъстис, че ще отида. — Той отвърна на погледа й.
— Но ние ще се женим днес, не помниш ли?
— Ще се върнем дотогава. — Мъжът се намръщи. — Тами, Джъстис лично ме помоли да отида с тях. Моля те да ме разбереш. Ние всички му дължим толкова много. А иска толкова малко от мен. Когато те отвлякоха, той направи всичко възможно, за да се върнеш при мен. Помоли ме и аз не можах да му откажа.
Тя кимна.
— Изглеждам дребнава, когато поставяш въпроса по този начин, нали?
Той пристъпи напред и я придърпа в прегръдките си.
— Не е дребнаво да се чувстваш разочарована, че няма да се оженим днес. Но утре няма да ни спре нищо. С хеликоптерите, в рамките на час, ще стигнем до Колорадо и до сутринта трябва да съм обратно тук.
— Бъди много внимателен и се върни при мен! — изрече Тами.
— Винаги ще се връщам при теб.
— Дали ще бъде опасно?
Валиант се поколеба.
— Мястото е охранявано много добре. Там държат деветдесет от нашите хора, Тами. Също като 927.
— Разбирам. И той ли ще дойде?
— Джъстис реши да не го взимаме. Мъжът току-що излезе от клетката. А ние ще имаме нужда от контрола и уменията, които придобихме след като бяхме освободени. 927 се разсърди, но ни разбра. Най-важното е нашите хора да бъдат свободни.
— Знаеш ли дали оня идиот, лудият доктор, е казал на Джъстис къде са другите бази?
— Да. Работи се по въпроса. Ние ще намерим нашите хора и ще ги освободим!
— Ние? И ти ли ще участваш?
Той се поколеба.
— Не. Тази мисия ще ми бъде единствената. Откакто те срещнах, се укротих. Но Джъстис се притеснява, че мястото може да е заредено с експлозиви. Сетивата ми са по-изострени, отколкото на повечето Видове и той има нужда от мен в екипа за тази задача. Лекарят, който заловихме, не е сигурен дали клетките са минирани. Смятам да се грижа за теб и това ще е последният път, когато ще рискувам живота си. Просто имам нужда да направя нещо, тъй като чувствам, че му го дължа за всичко, което стори, за да се върнеш при мен. Ще работя с някои от останалите момчета от Дивата зона, които са като мен — имат силно обоняние — за да ги обуча. Така Джъстис ще може да ги взима със себе си, ако се нуждае от помощ в бъдеще.
— Експлозиви? — Скова я страх, щом си представи какво може да се случи.
— Ето защо трябва да отида. Мога да ги подуша. Ще бъда в безопасност.
— Добре — съгласи се тя. — Нощта прекарана далеч от теб беше ужасна и не желая тя да се повтаря.
— Но друг мъж те е държал в обятията си. — Не скри ревността си.
— Беше студено, а и в действителност нямах право на избор. Имаше само едно легло и бях много уплашена. Нямах намерение да се боря с него, Валиант. И съм много щастлива, че не ми счупи врата или че не ме докосна по лошия начин.