— Коя е малката човешка жена с огнената коса?
Приятелят му погледна към хеликоптера, непознатата се виждаше ясно, тъй като вратите все още бяха отворени. Тя провери предпазния колан на всяка една от шестте Видове, преди да заеме място на последната седалка. Пилотът затвори страничната врата и се качи в кабината.
— Това е Джеси Дюпре. Обикновено участва в акциите, когато открием някоя от нашите жени — подаръци. Част е от човешкия екип със специално предназначение, отпуснат ни от правителството. Успокоява жените ни, когато ги намерим. Изненадан съм, че е тук. Обикновено се занимава само с онези, които са били продадени.
— Човек би си помислил, че тя ще се бои от нашите жени. Толкова е дребна в сравнение с тях.
Тайгър вдигна рамене.
— Не знам каква е задачата й, но я изпращат винаги, когато открием жена — подарък. Нямам представа защо сега е тук, тъй като тези не са били продадени, а само държани за тестове. Повикахме хората от екипа, а решението да я вземат със себе си бе тяхно.
Валиант кимна.
— Ще лети с тях до Резервата? И останалата част от екипа й ли ще идва?
— Не. Само тя. Настоя лично да ги съпроводи и да ги настани. Писна ми да споря с нея, така че се съгласих да дойде. Може да е дребна, но устата й е голяма.
— Джъстис не е ли против?
— Не знам. — Сви рамене Тайгър. — Все още е вътре с човешките екипи, за да им благодари за помощта и да изгладят подробностите. Още не е успял да се срещне с нея, късметлия. Безпощадна е като си отвори устата. Той ще хване последния полет с нас. — Погледна часовника си. — Искаш ли храна? Човеците доставиха пици за всички. Имат невероятен вкус!
— Бих хапнал. — Кимна Валиант. — Иска ми се да науча повече за храната на хората. Не мисля, че на Тами й доставя удоволствие да ме наблюдава как ям. Забелязал съм, че избягва да ме поглежда по време на хранене.
— Нека позная. — Засмя се Тайгър. — Полусурово месо? Да, повечето човешки същества се отвращават от него. Ще се насладиш на пицата. Много е вкусна. Половинката ти също ще я хареса. Мисля, че всички хора я предпочитат, както ние месото. — Повдигна рамене. — Всичко върху нея е нарязано на малки парченца, за да могат по-лесно да я ядат с плоските си зъби.
Валиант тръгна след приятеля си.
— Когато имаме бебе би било добре да го храня с това.
— Да. Те вероятно са нарязали всичко на ситно, заради малките си усти.
— Непременно трябва да опитам тази храна. Тами ще бъде доволна, че се подготвям за бащинството.
Тайгър го потупа по гърба.
— Ти си добър съпруг, мой човек.
— Ще се постарая да бъда.
Валиант тъгуваше за Тами. Беше нетърпелив да се върне у дома, за да се ожени за нея и да й свали бельото.
Можеше и в обратен ред.
В 5.10 сутринта джоба на Брийз иззвъня. И двете жени подскочиха. Точно гледаха филм на ужасите по телевизията. Тами се засмя. Ухилена, гостенката й бръкна в джоба си и извади мобилен телефон.
— Тук е Брийз. — Заслуша се. — Тръгвам веднага. Благодаря. — Затвори, изправи се и се обърна към приятелката си.
— Трябва да тръгвам. Хеликоптерът ще кацне след двайсет минути. Транспортира освободените ни жени. Постигнахме договореност да живеят тук, в хотела. Очертава се дълга сутрин. Не знам колко е зле състоянието им. Бях избрана за тази работа, а не съм много добра в общуването с жени, изпаднали в шок. И аз бях така, когато ме спасиха. Не сме подготвени да се справяме с току-що освободените. Обикновено ги изпращаме на друго място, но сега нещата се случиха твърде бързо и Джъстис реши, че тук ще бъдат по-щастливи. Навярно е прав. Ще ми се да имах известен опит в тази дейност. Всичко, на което мога да разчитам, са спомените ми от хората, които се грижеха за мен.
Тами също се изправи.
— Още ли се нуждаеш от помощ? Не ти я предложих просто от любезност.
— Ти ни съдейства за списъка с дрехи, които трябваше да поръчаме за тях. Искаш ли да помогнеш при посрещането и при настаняването им?
— С удоволствие. И без това няма да спя. Вече е сутрин. — Тами се усмихна. — Мога ли да дойда с теб? Нямам какво да правя, освен да чакам Валиант да се върне. А и няма да заспя докато не си дойде.
— Да. Ще се радвам.