— Дай ми две минути да облека някакви дрехи, да прекарам четка през косата си и да си измия зъбите.
— Може ли да използвам тоалетната?
— Чувствай се като у дома си. До тази стая има още една баня. Последвай ме.
Тами се разбърза. Нахлузи един от захвърлените пуловери на Валиант, който миришеше на чисто. Искаше да носи аромата му и се надяваше жените да я приемат по-лесно. Обу черни памучни панталони. Използва тоалетната, изми си зъбите и си среса косата.
Гостенката й я подуши и се засмя.
— Умна си.
— Заради пуловера ли? Хрумна ми, когато го съзрях захвърлен върху облегалката на един стол. Мисля, че Валиант го носеше преди два дни. Да приема ли, че все още усещаш миризмата му върху него?
— Слабо, но достатъчно. Миришеш на Валиант. Те ще видят, че си човек, външността ти те издава, но ще те възприемат като по-малка заплаха.
— Добре. И така, къде отиваме? — Тами обу еспадрили и взе ключа за апартамента. Мушна го отпред в сутиена си, тъй като нямаше джобове, а чантата само щеше да й пречи.
— Ще ги посрещнем на хеликоптерната площадка. Разполагаме с микробус, готов да ни откара до там.
— Разнесохте ли по стаите дрехите, които поръчахме?
— Да. Направихме го веднага. Облеклата и храната ще ги чакат. Напълно окомплектовахме всяко помещение, поставихме също и почистващи препарати за телата им.
— Звучи добре. Хайде да вървим!
Тами никога преди не бе виждала толкова много мъже от Новите видове на едно място. Те почти бяха изпълнили старото фоайе на хотела. Когато двете излязоха от асансьора, всички разговори секнаха. Тами направи няколко крачки и спря, когато Брийз стори същото.
Младата жена погледна към по-високата си спътничка.
— Какво става?
Високата брюнетка внезапно изръмжа и се обърна. Тами видя един мъж бързо да се приближава към тях. Други двама го следваха по петите. И тримата Нови видове изглеждаха разгневени. Брийз пристъпи и застана между идващите насреща мъже и Тами.
— Какво искате? — звучеше ядосано.
— Отмести се! — озъби се единият в отговор.
— Назад! — изръмжа дълбоко Брийз. — Тя е с мен.
Тами нервно загледа тримата мъже. Осъзна, че помещението бе потънало в мъртва тишина. Там имаше най-малко тридесетина Нови видове, но никой от тях не проговаряше. Огледа се, но не забеляза нито едно познато лице. Погледът й се върна обратно върху този, който бе най-агресивен.
— Има ли някакъв проблем? — Брюнетката се намръщи.
— Тя е човек! — Острите му зъби блеснаха към Тами, когато пристъпи още една крачка.
Брийз застана на пътя му с вдигнати напред длани.
— Тя е човек, който живее тук с един от нашите мъже. Тя му принадлежи и той ще те направи на пихтия, ако се приближиш още малко към нея. Джъстис Норт я покани да живее с нас. Тя е една от нас, въпреки, че е човек. Давам си сметка, че като примат, обонянието ти не е толкова силно, но тя му принадлежи.
Мъжът изръмжа отново, същото сториха и двамата зад него. Тами усети опасност. Пое си дълбоко дъх и опита да успокои страха си, защото Валиант винаги й казваше, че неговият вид може да го подуши. Вдигна брадичка.
— Успокойте се. Не съм враг. — Беше горда, че гласът й прозвуча силно и не се разтрепери както ръцете й.
— Какво става тук? — проговори внезапно 927. Той безшумно приближи зад двете жени.
Тами се обърна, погледна го и му се усмихна, чувствайки малко облекчение да го види там.
— Предполагам, че не ме харесват.
927 изръмжа гневно към мъжете. Пристъпи напред и застана редом до Брийз. Брюнетката изглеждаше притеснена, когато погледна към новодошлия и тялото й се напрегна още повече. 927 дори не я удостои с поглед. Продължаваше да се взира предизвикателно в тримата.
— Тя е причината вие да сте свободни. Доктор Зенлит я беше отвлякъл и половинката й я проследи до мен. Не е като хората, които познаваме, 861. Разкарайте се! Жената е от нашето семейство. — 927 огледа помещението, срещна любопитните погледи на всеки един от присъстващите и гласът му се извиси: — Тя е от семейството и е приятел.
— Човеците никога няма да са ни семейство — изръмжа 861. — Чувствам се обиден, щом я погледна.
— Преодолей го! — озъби му се Брийз. — Тя няма да се махне. Живее тук. Същото важи и за още една човешка жена, която е половинка на един от нашите. Ето, подуши я! Тя принадлежи на мъж от Видовете.
861 пристъпи по-близо и вдъхна дълбоко. Намръщи се и приближи още. Високата брюнетка отстъпи назад, за да предпази Тами да не я докосне. Мъжът подуши отново и се дръпна назад.