— Трудни са за откриване. Общо до сега сме намерили двайсет и три. Успяхме да проследим някои, които бяха в неизвестност, но повечето от тях не оцеляха.
— Толкова е тъжно. — Тами потръпна.
— Те не са като нас — заяви тихо Брийз. Срещна любопитния поглед на приятелката си. — Жените — подаръци са дребни и не могат да се защитават сами. Били са жестоко малтретирани, все едно да риташ с ритници малко кученце.
— О!
Джеси въздъхна.
— За Новите видове е трудно да приемат някои от тях, защото са толкова травматизирани, че в началото не могат да търпят никого около себе си. Няколко църкви с изолирани женски приюти бяха така добри да вземат някои от тях. Там пращаме особено крехките жени.
— Те плачат и пищят, когато наоколо има мъже. Подскачат и треперят. — Гласът на Брийз прозвуча разстроено. — И когато видим това, ние се вбесяваме.
— Вината не е тяхна, че се държат по този начин. — Джеси стисна зъби.
— Не сме ядосани на тях. Гневим се на онова, което им се е случило, на това, че са създадени по-слаби и се боят от нашите мъже, които се отнасят добре с женските ни. Чувстваме ярост, че са били съвсем сами. На нас ни позволяваха да се виждаме, макар и рядко — само когато ни събираха за разплод — но можехме да се надушваме върху хората, които влизаха в клетките ни. Това ни утешаваше. А те са били лишени от тази утеха. Точно тези неща ни вбесяват. — Брийз се вторачи в червенокосата. — Гневът ни никога не е бил насочен към тях. Никога!
— Съжалявам! — извини се Джеси. — Виждала съм реакциите на вашия вид, когато доведа жена-подарък. Просто предполагах, че яростта е насочена към тях, защото плачат и са много уплашени, когато видят други от техния вид. Знам, че в действителност уважавате силата и смелостта.
— Да, така е. Но искаме и да защитаваме по-слабите. Разбираме, че най-вече те се нуждаят от състраданието ни.
Тами привърши със закуската си.
— Леле! Слънцето изгря. — Погледът й се отдръпна от прозореца в дъното на кафетерията.
— Трябва да си починеш, преди Валиант да се върне. — Брийз се изкиска. — Ще иска да те отведе в леглото, но няма да ти позволи да спиш. Нужен ти е всичкия сън, който можеш да получиш, докато все още имаш възможност.
— Днес ще се женим — припомни й Тами.
— Какво? — Джеси се задави с кафето си.
— Ще се женим. — Тами се усмихна. — Той попита и аз приех. Иска всичко да е законно и съм щастлива от това.
— Има още едни — изрече Джеси с усмивка. — Така че вие ще сте втората женена смесена двойка. Страхотно! Нямах намерение да ви изпръскам с кафе, но това просто ме изненада.
— Изчакай, докато ги видиш заедно — разсмя се Брийз. — Това ще те изненада още повече. Колкото тя е нисичка, толкова той е висок. Огромен мъж — с ръст около два метра и тежък над сто килограма.
Ухилена Джеси намигна на Тами.
— Смела жена!
— Той е сладък!
Брийз се засмя.
— За нея е сладък. Ние треперим от страх, когато се ядоса, а тя му се усмихва. Само не се плаши, Джеси, когато чуеш днес силни шумове. Налага се да те настаня на третия етаж до техния апартамент. Ще се нуждаеш от място за няколко дни, докато си тук да ни помагаш за жените. Валиант е комбинация с лъв. Не го забравяй!
— Какво пропускам? — обърка се Джеси.
Тами знаеше, че бузите й са пламнали от срам.
— Той реве след секс. След това пояснение, си тръгвам. — Тя махна с ръка. — Надявам се да видя и двете ви на сватбата. Елате, ако имате възможност.
— Майтапеше се, нали? — Джеси звучеше шокирано.
Брийз се засмя.
— Не, не се шегуваше. Тя също е уникална, както казвате вие. Всички научаваме кога се размножават. И с нетърпение очакваме момента, когато ще се преместят в къщата на Валиант, за да можем най-сетне да спим спокойно.
Докато си тръгваше Тами изстена, благодарна, че след всичко това все още можеше да се движи. Бързо стигна до асансьора, щастлива, че пред рецепцията не се мотаеха мъже, и взе за удивително кратко време разстоянието до апартамента.
Глава 17
Тами се чувстваше малко нервна, но Валиант изглежда не страдаше от подобна възбуда. Държеше я за ръцете и й се усмихваше. Новите видове бяха поканили пастор Томас да извърши церемонията. На възрастния духовник сякаш му беше малко неловко, заобиколен от няколкостотин Нови видове, но фактът, че се бе съгласил да ги ожени я докосна дълбоко. Освен Тами и свещеника, на тържеството присъстваше само още едно човешко същество. Джеси Дюпре беше кумата.