Най-добрият й приятел Тим беше отказал да дойде, когато Тами му се обади, за да го покани. Беше й малко тъжно, но взирайки се в екзотичните златисти очи на Валиант реши, че в края на краищата няма значение. Тим или щеше да го превъзмогне, или щеше да продължи да й се сърди.
Никога не бе предполагала, че толкова много Нови видове ще присъстват на бракосъчетанието им, но те бяха дошли. Фактът, че ги е грижа за тях, стопли сърцето й. Освен кафетерията, фоайето беше най-голямото помещение, което хотелът можеше да предостави, и то беше препълнено. Имаше място само за правостоящи. Нямаше достатъчно столове за сядане на толкова много хора. Джъстис стоеше най-отпред на групата, ухилен широко. Той беше кумът.
— Ти, Тами Анн Шаста, вземаш ли Валиант Норт за твой съпруг?
Бяха променили обета, направиха го по-достъпен, за да могат всички да го разберат.
— Да, с радост.
Валиант се усмихна широко.
— Ти, Валиант Норт, вземаш ли Тами Анн Шаста за твоя съпруга?
— Да, с чест и радост. — Той й намигна.
Тами се засмя. Трябваше да поговори още веднъж с него за това колко неправилно и странно се държи. Изслушаха пастора, който им обясни какво означава съпружеството, преди да обяви брака им за законен.
— Валиант, можеш да целунеш булката. Изцяло е твоя.
Младоженецът освободи ръцете й и я хвана за бедрата. Бавно я повдигна от пода. Тами се засмя и стисна широките му рамене, за да запази равновесие. Той я вдигна високо, докато лицата им се оказаха на една и съща височина. Дланите й обвиха врата му и тя затвори очи, когато я привлече плътно към тялото си. Ръцете му се плъзнаха на кръста й и той я прегърна.
Младата жена предполагаше, че просто ще докосне с устни нейните. Все пак стотици хора ги наблюдаваха. Но Валиант не го направи. Целуна я истински. Устата му погълна нейната и езикът му нахлу вътре.
Тами отвърна на целувката му, неспособна да устои на чувствения досег на мъжа, когото обичаше, и тялото й незабавно реагира. Винаги имаше такъв ефект върху нея. Той замърка, а тя застена, когато страстта им се възпламени.
— Ъмм… — Пастор Томас се покашля. — Мисля, че приключихме.
Валиант изръмжа, но прекъсна целувката. Когато се отдръпна, двамата с Тами се спогледаха и погледите им се задържаха. Младата булка нямаше търпение да го има само за себе си и съдейки по пламенното желание, изписано на лицето му, знаеше, че чувството е взаимно. В помещението се бе възцарила абсолютна тишина. Исполинът бавно я спусна надолу и я сложи да стъпи на краката си.
— Моя!
— Твоя! — Тами се засмя.
Брийз се разсмя.
— Отвън ви чака кола, за да ви отведе до къщата на Валиант, като сватбен подарък от всички, отседнали в хотела. Искаме да имаме възможност да спим, а ви познаваме и двамата. Сега, когато празнувате брака си, ще бъде още по-лошо. Предполагаме, че Валиант няма да ти позволи да станеш от леглото в продължение на дни.
Някои от Новите видове се засмяха. Тами се изчерви. Огромният мъж се усмихна и кимна на Брийз.
— Такъв е и моят план.
— Слава богу — прошепна Джеси. — Имах чувството, че покривът ще се срути, когато ги чух. Честито! Отивам да ям, преди да се заформи дълга опашка за храна. — Усмихна се, бързо се завъртя и се запровира в тълпата.
Тами се изчерви още повече. Валиант отметна глава и високо се разсмя.
— Нищо не разбирам. — Пастор Томас се намръщи.
Брийз пристъпи напред.
— Искаме Тами и Валиант да са сами, за да се насладят напълно на времето си заедно. А всички ние ще спим по-добре, когато те са далеч.
— Какво пропускам? — Духовникът все още изглеждаше объркан.
Пристъпвайки напред, Джъстис се засмя.
— Това е присъщо на Новите видове, извинявам се, че се намесвам в разговора. Не се притеснявайте!
Валиант се обърна към Тами и я сграбчи внезапно. С усмивка я вдигна в прегръдките си.
— Хайде да се прибираме у дома!
Младата жена обви ръце около врата му.
— Може ли този път да ме разведеш из къщата си? Освен антрето, стълбите и спалнята, не съм видяла нищо друго от нея.