Той се засмя и я преведе през тълпата, а гостите се отдръпваха, за да им сторят път.
— Може би след няколко дни.
— Трябва да ме нахраниш — подразни го Тами.
— Вече съм помислил за това. Ще ни доставят храна от хотела.
Отвън ги чакаше джип. Тайгър скочи на седалката на шофьора. Той само се усмихна, когато Валиант седна на пътническото място с Тами, свита в скута му.
— Аз съм по храната — каза Тайгър засмян. — Доставки… колко? Четири пъти на ден?
— Нека да са шест. — Ухили се исполинът. — Тя ще бъде много гладна.
Тайгър запали двигателя.
— Шест ще са. И само за твое сведение, за да не се тревожиш, ако подушиш някои от нас наблизо. Поставили сме охрана около дома ти. Не е прекалено близо все пак. Но достатъчно, за да държи под око къщата докато ти и Тами сте там.
— Разбирам — въздъхна Валиант.
Младата жена погледна единия, после другия.
— А аз — не.
— Ти си човек — обясни спокойно съпругът й. — Нашите мъже ще бъдат там, за да те защитават, тъй като не сме в хотела. Имаме врагове, секси. Сега, когато сме женени, ти си мишена. Дивата зона е безопасно място, но Джъстис ще се чувства по-добре като знае, че около нас има допълнителна охрана, която да помогне да ни пазят.
Тами отпусна глава на гърдите му и се сгуши в него.
— Добре, но се уверете, че не са твърде близо.
— Няма проблем. — Тайгър се разсмя.
Валиант сгуши лице до бузата й.
— Моя!
— Възможно ли е някога да спреш да повтаряш тази дума? — попита усмихната тя.
— Харесва ми да напомням на себе си и на теб, че ми принадлежиш. Бих могъл да го казвам повече пъти, ако имаме деца.
— Определено не съм съгласна да имаме осем деца. Тогава всяка дума излязла от устата ти ще бъде „моя“.
— Обичам те, Тами!
— И аз те обичам!
— Харесва ми, че двамата ще бъдете на километри, километри разстояние далеч от мен, когато си лягам довечера. Не съм спал пълни осем часа, откакто се преместихте в хотела. Тя е дребна, Валиант. Трябва от време на време да й даваш почивка от секса.
Младоженците едновременно го стрелнаха с погледи.
— Никога! — казаха те единодушно.