— Не! Искам само да се прибера у дома.
Погледна я неодобрително, с мрачно изражение.
— Имате нужда от лекарска помощ и трябва да се обадим на психиатър. Необходимо е да се изготви доклад за онова, което Валиант ви е сторил. Ние се грижим за справедливостта в Резервата, а той трябва бъде строго наказан за атаката си срещу вас.
Шокирана, Тами го зяпна.
— Той не ме нарани и аз не искам да го наказвате. Нямам нужда от лекар, а още по-малко пък от психиатър.
Тайгър натисна спирачките и се обърна към нея. Взря се за един дълъг момент в очите й.
— Можеш да излъжеш Тед и Марси. Те са човешки същества и биха повярвали на онова, което им казваш. Аз не съм като тях, а ти силно миришеш на Валиант. Освен това мога да подуша секса. Той очевидно ти е причинил болка и те е принудил да се размножаваш с него. Трябва да дадеш възможност на нашите лекари да те прегледат, нужно е да поговориш с някого за случилото се и е необходимо да подадеш оплакване, за да си сигурна, че ще бъде наказан за онова, което е направил.
Устата й бе зяпнала от изненада, така че тя я затвори, докато се взираше в Тайгър, а бузите й пламнаха от срам. Преглътна буцата, заседнала в гърлото й, за да може да говори.
— Знам, че те е наранил.
— Добре съм. Той не ме е принуждавал. Искам да си ида у дома.
Мъжът отново се смръщи.
— Какво се случи?
Тами се поколеба.
— Не ми причини болка, но не искаше да ме пусне. Искаше да ме задържи като домашен любимец или нещо подобно. Беше готов да атакува всеки, който дойде за мен. Ударих го с лампата и той падна на пода. Може би ще пратиш някой да го провери, но мисля, че ще се оправи. Постарах се да не му навредя, но реших, че е по-добре така, отколкото някой да го застреля. Трябва да ме отведеш от тук, защото все пак мисля, че ще се ядоса, когато се събуди и не ме намери. Просто искам да се прибера вкъщи.
— Мътните го взели — изруга той, като освободи спирачката и натисна докрай газта. Джипът подскочи и набра скорост. — Позволи ми да те отведа до клиниката.
Тя стисна зъби.
— Той не ме изнасили, сексът беше по взаимно съгласие, не ме притискай, става ли? Просто ме откарай у дома. Моля те! Искам да забравя всичко случило се през този ден.
Тайгър кимна сърдито.
— Добре. — Посегна към радиостанцията, закрепена в горната част на жилетката му. — Тук е Тайгър. Отдалечете се всички на голямо разстояние от къщата на Валиант. Искам в тази област охраната да патрулира с пистолети с успокоително. Ако се опита да напусне собствената си територия, искам да го приспите и завържете. Ясно ли е?
Тами погледна към мъжа на седалката до нея. Той имаше хендсфри слушалка на ухото. Независимо от онова, което бе казал, изглеждаше спокоен.
— Добре. Тайгър, край — закачи обратно радиостанцията на жилетката си. — Много съжалявам за всичко това. Трябва да се свържеш с нас, ако има нещо, което можем да направим за теб. Правният ни отдел ще се погрижи.
— За какво?
— Просто ще го направят. Когато си се съгласила да работиш в Резервата, ти си подписала формуляри. Знаеш, че всичко, което се случва тук, остава поверително или можеш да се изправиш пред сериозни съдебни дела, така че те моля да не отиваш в медиите. Уверявам те, че правният ни отдел ще се погрижи да бъдеш добре компенсирана за всички неща, с които ще се сблъскаш. Това е, което мога да ти обещая, ако се откажеш да повдигаш обвинение срещу Валиант.
Беше подписала абсурдно дълъг договор за конфиденциалност. Не й бе позволено да говори за онова, което види и чуе в Резервата на Новите видове. Не й бе разрешено да ги съди, ако претърпеше като гост някакви травми. Сделката беше един вид „риск на собствена отговорност“, но те бяха заложили клауза, че при нараняване ще заплатят медицинските разходи. Сега разбра защо.
— Изобщо нямам намерение да разговарям с репортери.
Пет минути по-късно Тайгър паркира джипа пред малката й къща. Други два автомобила спряха зад тях. Бяха я съпроводили до дома й по всички правила за безопасност. Знаеше, че Новите видове са мишена на враждебно настроени групи и не бе необходимо да се чуди защо допълнителни превозни средства ги бяха последвали.
Хвърли поглед към къщата и се опита да скрие смущението си. Тя бе наследство от баба й. Постройката беше в лошо състояние, а Тами нямаше излишни пари, за да я оправи. На места верандата бе хлътнала и изглеждаше разкривена. Големи участъци от боята бяха олющени, а стъклото на един от предните прозорци бе счупен и залепен с тиксо. Жилището бе малко — три стаи и баня, но пък си беше нейно. Питаше се какво ли си мисли мъжът от Новите видове, докато се взираше в дома й със смутено изражение на лицето.