Благословен да е! За съжаление постъпката му накара шофьора на пикапа да стане още по-безразсъден. Автомобилът мина през няколко дупки и Тами изпъшка от болка, тъй като мъжете се тръшкаха върху нея и болезнено притискаха гърба й към металния под.
Ребрата и главата я боляха. Общата тежест на двамата смазваше белите й дробове и тя се бореше за глътка въздух. Ревът на клаксона ги преследваше и като че ли щеше да продължи да го прави вечно. Мъжете, които не преставаха да я затискат, започнаха да ругаят, когато друсането зачести. Изглежда водачът бе напуснал пътя и караше по трева, както предположи Тами според начина, по който превозното средство се плъзгаше силно и неравномерно и задницата му подскачаше. Звукът на клаксона заглъхна. Тя разбра, че нападателите й бяха достатъчно умни да напуснат шосето и да поемат по терен, където таратайката на пастора не може да се движи.
Младата жена почти бе припаднала от болка, когато от пикапа се чу остър стържещ звук и той намали ход, докато не спря. От кабината един мъж прокле високо. Тежестта на телата, които я затискаха, изведнъж олекна. Тами силно заби колене в стомаха на единия от похитителите и той издаде ужасен звук на гадене. Тя вкопчи длан в ръката на другия, който в този момент се опитваше да я хване за бедрото. Ноктите й се забиха в меката му плът, докато човекът не изкрещя и рязко се отдръпна на разстояние.
Тами размаха юмруци и зарита с крака, за да се измъкне от нападателите. Успя да им нанесе достатъчно удари, които ги накараха да се отдръпнат от нея. Тя седна, след което се хвърли в другата посока. Пръстите й стиснаха капака на автомобила. Отчаянието и страхът я принудиха да намери в себе си сили, да повдигне тяло и да се прехвърли през страничния борд на каросерията. Падна в пръстта до превозното средство и си удари хълбока. Остана да лежи за секунда, застинала от болка, докато до нея вратата на кабината се отвори с изскърцване и пред погледа й попаднаха нечии крака.
Лунната светлина й позволи да различи заобикалящата ги гъсто залесена площ. Тами се надигна и затича към тъмната плътна линия на дърветата, като се надяваше да се скрие там и знаеше, че това е единственият й шанс да се изплъзне от копелетата. Едва стигнала до първите дървета, чу мъжете да викат след нея. Това я насърчи да се движи по-бързо, а ужасът я мотивира да продължи, като пренебрегна болката в хълбока си.
Някой зад нея дишаше тежко, съкращавайки разстоянието. Обхвана я желание да изкрещи силно. Щяха да я хванат. Успя да заобиколи тъмното, неясно очертание и се надяваше преследвачите й да се ударят в това, което тя бе избегнала. Нещо се блъсна в гърба й. Ударът я запрати в мръсната листна маса и нещо тежко я притисна към нея. Болката я разкъса със сила, която накара всичко около нея да потъне в черно.
— Валиант? — извика отново Тайгър.
Валиант излезе от къщата, приближи портата на оградата и спря. Погледна към приятеля си.
— Има ли причина да крещиш в два през нощта? Спях.
Тайгър изглеждаше мрачен.
— Обадиха ни се преди няколко минути от местното шерифство. Нуждаят се от нашата помощ.
Валиант гневно присви очи.
— Ти знаеш, че не обичам хората. Идете да им помогнете, щом искате. Защо си дошъл да ме притесняваш?
Тайгър прехапа устни.
— Запази спокойствие, ясно?
Валиант почувства стягане в стомаха. Щом събратът му го предупреждаваше, значи това, което имаше да му казва, щеше да го ядоса.
— Защо? Да не би да има още хора, които искат да ни нападнат? Нуждаете се от мен, за да патрулирам из Дивата зона ли? Да не са нарушили защитната стена? Няма да охранявам отвън заедно с човешките патрули. Просто ще убия нарушителите, ако дойдат тук.
Тайгър се поколеба.
— От града е била отвлечена човешка жена, има свидетели. Мъжът, който е видял как са я отвели, е последвал автомобила на похитителите, но ги е изгубил, когато те са се отправили към гората, където неговата кола не е могла да се движи. Обадил се е за помощ по мобилния си телефон, но това е малък град. На ченгетата е отнело няколко минути, докато стигнат до мястото, където очевидецът ги е изгубил. Намерили са пикапа, но не и жената. Четиримата неизвестни са я хванали и са избягали с нея в гората. Местните полицаи не притежават инстинкта на животните за преследване на плячка. Ще трябва да изчакат дневната светлина, а тогава може да е твърде късно за жертвата. Шерифът се е сетил за нас. Организирал съм няколко от нашите офицери, с които под мое ръководство ще помогнем на властите. Помислих си, че и ти ще искаш да дойдеш.