Възрастният мъж поклати глава.
— Не. Не ми е ясно как можа да се случи това. Познавам Тами Шаста от осемгодишна, когато се премести тук и не знам някой, който би искал да я нарани. Тя е едно мило малко момиче. Нашият пастор е този, който е видял как онези мъже са я хванали и е тръгнал след тях. Пикапът, който са използвали, за да я похитят, се е развалил на около километър и половина встрани от този път. Масленият картер се е пробил и двигателят е блокирал. Нападателите не са тукашни, тъй като пастор Томас знае всеки, който живее в този район и би ги познал.
Тайгър кимна.
— Ние поемаме оттук. Вие сте повече от добре дошли да дойдете с нас, ако искате. Моите събратя и аз можем да проследим всичко, нали сме две котки и две кучета.
— Настоявам за това — заяви шерифът, като им метна нервен поглед, сякаш неуверен в техните действия. — Сблъсквал съм се с много неща в моя живот и когато намерим Тами, имам ужасното предчувствие, че ако все още е жива, ще иска да види познато лице. Не мога да се сетя защо четирима мъже ще отвлекат хубава жена, освен ако не е за най-лошото. Осигурил съм линейка в режим на готовност, ако са я изнасилили или са се гаврили с нея. — Той спря и се намръщи. — Две котки и две кучета?
Валиант изръмжа и стресна всички човешки същества около себе си. Те уплашено се отдръпнаха и се вторачиха в него. Ако някой от хората беше докоснал интимно Тами, то той щеше да му откъсне пръстите. Докато жертвата пищеше от болка, щеше да му изтръгне ръцете от раменете, след което да го пребие със собствените му крайници. Щеше…
Тайгър проговори и сложи край на плановете му за насилие. С поглед мълчаливо го предупреди, че трябва да държи под контрол гнева си.
— Аз и Валиант сме от котешкия вид, а Брас и Райдър — от кучешкия.
— О! — белокосият мъж бе изумен от думите му.
Валиант не можеше да овладее яростта си. Приятелят му искаше от него да се отнася учтиво към хората, а той просто желаеше да чуе какво знае шерифа, което да му помогне да проследи Тами. Мразеше да губи време. Мълчаливо отправи упрек към Тайгър, като повдигна устна, при което острите му зъби блеснаха. Не беше от търпеливите, затова събратът му трябваше да престане с тези глупости. Ахването, което дойде от хората наоколо, го накара да насочи вниманието си към шериф Купър, който залитна назад, втренчил ужасен поглед в устата му.
— Това ли са…
— Зъби — потвърди Тайгър. — Не се притеснявайте за Валиант. Той е много ядосан, че жената е отвлечена и иска веднага да тръгне по следата.
Шерифът най-сетне отмести поглед към Тайгър.
— Изпратих човек до колата й пред бара, където са я похитили, за да потърси нещо нейно с миризмата й. Знам, че когато използваме кучета, те се нуждаят да подушат някаква вещ, принадлежала на жертвата. Заместникът ми всеки момент трябва да се върне, обади се по радиостанцията, че е намерил якето й.
Тайгър посочи към Валиант.
— Няма да е необходимо. Ние я познаваме. Тя бе част от обслужващия персонал на едно парти в Резервата и те двамата станаха приятели. Точно затова е тук. Прекарал е повече време с нея, отколкото аз. Много добре познава аромата й и лесно ще я проследи.
Възрастният мъж потресено стрелна с поглед Валиант.
— Е, предполагам, че това е добре. Тогава вие, момчета, знаете какво хубаво момиче е тя и че трябва да я намерим преди похитителите да успеят наистина да й сторят зло.
— Тръгвам след нея — изръмжа Валиант, напразно си губеше времето да ги слуша, когато Тами се нуждаеше от него. — Вие стойте тук, глупаци. Аз сам ще я върна обратно — и на бегом се изстреля към гората.
— По дяволите, той се движи много бързо. — Шерифът звучеше изумено. — Не съм в състояние да поддържам такова темпо. Вървете! Намерете Тами! Те имат преднина от един час.
— Чакай, Валиант! Идвам с теб! — изрева Тайгър.
Очите на Валиант привикнаха към тъмнината и той последва дълбоките и ясни следи на автомобилните гуми, оставени във високата трева. Знаеше, че Райдър и Брас го следват плътно. Те вероятно действаха по заповед, за да се убедят, че няма да заколи похитителите, когато ги открие. Двама от събратята му нямаше да бъдат достатъчни да предотвратят това да се случи, ако човешките мъже бяха сторили нещо лошо на Тами. Ако Тайгър имаше такова намерение, трябваше да вземе със себе си поне една дузина Видове.
Намери пикапа и подуши аромата й в каросерията. Скочи отзад и видя по пода кръв. Наведе се, помириса я и малко се поуспокои, когато разбра, че не е от нея. Затвори очи и пое няколко пъти дълбоко въздух, за да запомни миризмата на нападателите. Прониза го убийствена ярост, когато заедно с мириса на непознатите, усети и аромата на страха й. Изправи се и скочи от автомобила. Тримата му събратя се взираха в него, чакаха преценката му.