— Разбирам те — гласът на Пол се понижи. — Аз също съм много ядосан. — Той повдигна ръката си. — Когато се прибера у дома, трябва да обяснявам на жената как, по дяволите, съм получил това. Тя не е глупава, а раните ми изглеждат точно като от нокти. Ще е сигурна, че съм й изневерил. Бесен съм, но док ме плаши до смърт. Не можеш да я изнасилиш.
Марк обърна глава и ядно изгледа Тами, тъмните му очи се присвиха, а усмивката, която й отправи, смрази кръвта й. Задоволство изкриви чертите на лицето му. Какъвто и план да бе замислил, той не предвещаваше нищо добро за нея.
— Няма да я изнасилваме или да й причиняваме нещо, за което док ще ни се ядоса. Но трябва да получим от нея изявлението. — Обърна глава и се усмихна на Пол. — Носиш ли видеокамера със себе си? Не знам за вас, момчета, но аз не съм уморен, а и сме заседнали тук до сутринта. Мисля да използваме добре времето.
— Имам подобна функция на телефона — със смутен вид Пол го измъкна от задния си джоб. — Но тя няма да се съгласи да каже нещо лошо против онези. Нали я чу, по някакъв начин са успели да й промият мозъка.
Нед рязко дръпна нагоре панталоните си и ги закопча.
— Животното я е заразило. Казвам ви, те носят болести. Док вероятно я иска точно поради тази причина. Обзалагам се, че ще го документира, когато започне да се превръща в една от тях. Това определено ще настрои обществото срещу зверовете и ще помогне на нашата кауза. Хората ще изпаднат в паника и ще поискат да ги видят мъртви, преди инфекцията да се разпространи покрай техните порти, а ние най-накрая ще получим удовлетворение от унищожаването им.
— Какво си намислил, Марк? — преди да погледне към приятеля си, Пол пристъпи по-близо до Тами, за да я огледа още веднъж. — Нямаме право да я нараняваме. Док я иска здрава. Нарича я „шанс за печелене на пари“. Знаеш, че е закъсал финансово.
Усмивката на Марк стана по-широка, когато и той се взря в пленницата им.
— Има много неща, които могат да се направят с една жена, без да й се причинят дълготрайни увреждания или вътрешни наранявания. Хем ще я накараме да каже каквото искаме, хем ще зарадваме шефа в същото време.
Тами изхлипа при вида на порочния му поглед; усещаше, че онова, което е планирал, трябва да е ужасяващо. Опитваше се да изплъзне китките си от колана, с който я бяха вързали, но той беше толкова стегнат, че не й позволяваше дори да ги помръдне. Когато Марк коленичи до нея и ръцете му сграбчиха ризата й, младата жена извика от страх — нападателят й я бутна по гръб и така прикова китките под тялото й. Той се наведе, лицето му застана на сантиметри от нейното и тя ясно различи лешниковите му очи на светлината на огъня.
— Не по лицето! — нареди Пол. — Ще я заснема отблизо, ако ще я биеш, направи го от шията надолу.
— Не ми причинявайте това — помоли Тами. — Няма да повдигна обвинение. Ще се закълна, че мои приятели са се пошегували, като са ме хванали или нещо подобно. Просто ме пуснете.
Мъжът дръпна ризата й, материята се скъса и дрехата се разтвори широко. Шокът я накара да ахне, когато студеният въздух лизна кожата й. Ръцете му не спряха до тук. Напълно разкъсаха плата и хвърлиха парцалите надалеч, след като ги издърпа изпод нея.
— Аз все още държа на предложението си да я изнасилим — изръмжа Нед и пристъпи по-близо, за да гледа. — Има хубави цици.
— Млъквай! — сгълча го Марк. — Обичам да е тихо, докато работя. — Наведе се напред, в юмрука си стискаше джобно ножче. Отвори го с щракване, мушна пръст между гърдите й и разряза сутиена.
Сълзи заслепиха очите й, пое си дълбоко дъх. От гърлото й се откъсна писък, когато бруталните ръце продължиха да я разголват. Похитителят отряза презрамките, издърпа парчетата на сутиена и ги хвърли в огъня. Когато тя опита да се извърне, той я възседна през талията и хвана с една ръка гърлото й, за да я държи на място. Ужасена, Тами се втренчи в него, не можеше да диша.
— Мразя писъците — изсъска той. — Млъкни! Пред камерата на Пол ще кажеш, че животното, което те е отвлякло, те е изнасилило брутално и те е нахапало навсякъде. Изобщо всичко, което можеш да се сетиш, за да се отврати обществеността.
Тами кимна, без да отговори, просто искаше да си поеме въздух.
— Съгласна е — засмя се Пол. — Дръпни се, да я снимам!
Ръката отпусна гърлото й толкова, колкото да си поеме дъх.
— Не й вярвам! — Неочаквано Марк стисна с два пръста едно от втвърдените й зърна и жестоко го завъртя. Болката изтръгна повторен писък от гърлото й. Страданието й намаля, когато мъжът отпусна порочната си хватка. Тогава се засмя. — Това е забавно! — Ръката му се плъзна от гръдния кош към стомаха й. Потупа я по него, преди да вдигне дланта си.