— Бихме могли да ги накараме да се втурнат насам и да ги повалим. — Тери държеше в едната си ръка пистолет, а в другата — нож. Бавно се завъртя в кръг, за да огледа зорко гората извън светлината на пламъците. — Един от нас ще я нарани, за да ги принудим да се покажат, и тогава ще имаме предимство. Те са само трима и ще успеем да се справим с двукраките животни.
— Откъде знаеш колко са? — изрече тихо Нед. — Възможно е да са десетки и да ни наблюдават в момента. Може би са ни обкръжили?
— Различих два вълчи воя и един рев на друго животно — заяви Пол. — Съгласен съм с Тери. Ако бяха повече, щяха и другите да се обадят, за да ни сплашат. Предполагам, че по този начин си комуникират. Това е основна ловна тактика при зверовете. Използват я, за да си сигнализират един на друг мястото на плячката, така че да не се изпозастрелят, ако участват повече екипи.
— Те имат оръжие? — изскимтя Нед. — Никой не ми е споменавал.
— Да, мамка им! — кимна Тери — Видях ги, когато участвах в демонстрациите пред Хоумленд преди няколко месеца. Поставили са върху защитните зидове снайперисти, които пазят територията, в случай че отново се опитаме да нахлуем.
Тами бе убедена, че тези идиоти ще стрелят по Новите видове. А знаеха ли нейните спасители, че мижитурките са въоръжени? Погледът й повторно се стрелна към изнервения тъпанар, после бавно и дълбоко си пое въздух. Беше готова да се обзаложи, че нямаше да я убият веднага. Знаеше, че е единственото им средство, с което държаха омразните им същества настрана от лагера си.
Валиант се втурна към лагера на врага, когато миризмата от страха на Тами изпълни ноздрите му. В желанието си да я защити, да й помогне, стана толкова смъртоносен, че дори не можеше да оформи правилна мисъл в главата си.
Неочаквано на гърба му се метна нещо тежко и коленете му се подкосиха. Две силни ръце се увиха около него, едната го стисна за гърлото, за да му спре въздуха, а другата се провря под мишниците и притисна гърдите му. Той сграбчи мъжкото тяло, но думите, просъскани в ухото му, го спряха да налети на бой.
— Тя ще умре, преди да я достигнеш. Успокой се! — настоя Тайгър. — Разсъждавай, приятелю! — Ръката около гърлото на огромния мъж отслаби хватката. — Направи няколко дълбоки вдишвания и овладей инстинктите си. Довери ми се! — Валиант засмука въздух през устата си и преглътна рева. Знаеше, че Тайгър има право. — Хората ще я убият! Трябва да стигнем до нея! — продължи да му говори тихо, за да не го чуят от лагера. — Трябва да стигнем до нея, преди да я убият. Разбирам и усещам гнева ти. Мога да го подуша. И аз, също като теб, искам да я спасим. Но сме длъжни да постъпим правилно. Погледни! Виждаш ли огъня? Забелязваш ли мъжа с пистолета, седнал върху нея? Там е, за да я застреля, ако прибързаме.
Валиант забеляза много повече от човека, възседнал неговата Тами. Бяха я съблекли, бледата й кожа бе изложена на хладния нощен въздух и пред погледа на похитителите. Прониза го убийствена ярост, цялото му тяло се разтресе от емоцията.
— Знам — тихо изрече Тайгър. — Мога да помириша колко силно желаеш да им изтръгнеш сърцата и да им откъснеш главите. Това ще я убие. Контролираш ли се вече?
Той поклати глава, преди да кимне и се озъби.
— Да.
Хватката на Тайгър около гърдите му се отпусна и той се претърколи наляво, когато Валиант се изправи. Тогава от другата страна на лагера прозвуча воят на Райдър. Събратът им беше заел позиция. Фактът, че враговете са обградени, накара Валиант да се успокои малко. Райдър щеше да атакува от противоположна посока, за да привлече вниманието на човеците. Просто бе необходимо да изчака няколко секунди, преди да стигне до Тами. Щеше да я защити и да убие мъжете, които я бяха отвлекли.
Тайгър се отпусна на пети до него.
— Ще ти позволя да неутрализираш мъжа върху нея. Използвай ножа! Ще открием огън, когато го удариш. Тя е в по-голяма безопасност на земята, Валиант. Остави я да лежи там и не излизай на светло, защото ще стрелят по теб. Мъртъв няма да можеш да й помогнеш. Ти си огромен кучи син, но половин дузина дупки в тялото ти ще те повалят. Разбираш ли ме?
— Да — макар че не искаше.
— Приготви се, но изчакай перфектната възможност.
Валиант се изправи. Ръката му посегна и извади ножа, привързан към бедрото. Опита тежестта му в дланта си. Вниманието му се фокусира върху мъжа, седнал разкрачен върху бедрата на Тами. Яростта му кипна, знаеше, че няма да пропусне.