Отвори уста да изкрещи, докато се опитваше да промени посоката си на движение, но то бе по-бързо.
Едри длани я сграбчиха за кръста.
— Тами! — изхриптя Валиант.
Тя замръзна. Ръцете я притеглиха към покрити с плат гърди. Вдиша познат мъжки аромат. Моментално се отпусна, тъй като го позна и го прие. Беше й липсвал. Мощното му тяло излъчваше топлина, а големите му ръце я затвориха в здрава прегръдка. Коленете й се подкосиха, но не падна. Той я притискаше плътно до себе си.
— Държа те.
Пръстите я сърбяха да се вкопчат в него, но китките й бяха все още завързани отзад. Тя подсмръкна, опитвайки се да се пребори със сълзите на облекчение, че я бе открил и я бе спасил. Беше ужасена. Онези мъже я бяха наранили, но знаеше, че в обятията на Валиант е в безопасност. Кошмарът й беше свършил. Огромният Нов вид щеше да направи всичко възможно, за да не допусне отново да бъде отвлечена. Абсолютно вярваше в това.
— Хайде да седнем и да ти дам моя пуловер — тихо измърка той. — Кожата ти е ледена. Разбираш ли ме?
Тя кимна до гърдите му, Валиант нежно изръмжа и й помогна да седне на хладната трева. Втренчи се в тъмната му фигура, когато клекна пред нея. Представляваше огромна успокояваща сянка в мрака, с дрезгав глас. Някаква материя докосна крака й.
— Вдигни си ръцете.
— Не мога. Вързани са зад гърба ми.
— Забравих. Толкова съм разярен, че ми е трудно да мисля. — Той изруга.
Отново обви ръцете си около нея. Тами оцени жеста и се почувства утешена от топлината и сигурността на обятията му. С нежни пръсти той развърза кожения ремък и освободи китките й. Тя раздвижи ръцете си напред и изскимтя от болката, която ги прониза. Дори раменете я боляха, тъй като бяха стояли в едно и също положение дълго време.
— Ще ги убия! — оголи зъби той. — Всички до един! — Отдръпна се леко назад, докато между телата им се отвори малко пространство, пое внимателно китките й и нежно прокара палци по наранената кожа. — Надушвам кръв по теб.
Вдигна дланите й към лицето си и вдиша. Тогава направи нещо, което изобщо не беше очаквала от него. Подскочи, но не издърпа ръцете си, след като езикът му нежно облиза болезнено парещата кожа на едната й китка. Действието му доведе до намаляване на мъчителното усещане. После мъжът се обърна и повтори същото с другата.
— Какво правиш, Валиант?
— Сега по-малко ли те боли?
Кимна му в отговор, но си помисли, че сигурно и той не вижда като нея в тъмното.
— Да.
Тогава забеляза, че изведнъж стана необичайно тихо. Звуците на гората напълно заглъхнаха заедно с изстрелите. В един зловещ момент в клоните над тях прошумоля лек ветрец.
— Трябва да се облечеш, защото скоро ще дойдат — прикани я тихо Валиант. — Хайде, сложи този пуловер. — Пусна дланите й.
— Кой ще идва? — Страхът я сграбчи отново, надяваше се, че няма предвид мъжете, които я бяха отвлекли.
— Моите хора ще ни търсят и това няма да им отнеме много време. Не се притеснявай! Вече са се погрижили за онези, които те похитиха. Вдигни си ръцете!
Тя изпълни нареждането му и с негова помощ успя да надене пуловера, като много внимателно го прокараха през изранените й китки. Дебелата мека тъкан бе запазила топлината на тялото му и неговия аромат. Мъжът й помогна да се изправи и тогава тя видя, че дрехата му й стига до средата на бедрата, стоеше като мини рокля върху дребната й фигура. Той нави ръкавите до лактите й.
— Не искам материята да трие разранената ти кожа — обясни.
— Благодаря. — Беше трогната, че той се отнасяше толкова внимателно.
Тогава го видя как отстъпи назад и вдигна ръце. Бледата лунна светлина, която се процеждаше през клоните на дърветата, отрази нещо бяло. Чу се звук от разкъсване на плат.
— Дръж се за мен, Тами. Ще използвам моя потник, за да направя нещо като шорти и да защитя благоприличието ти.
Коленичи в краката й. Дори в тази поза главата му стигаше до нивото на гърдите й. Валиант беше невероятно висок, спомни си тя. Той вдигна пуловера малко под бюста й, но на нея не й беше неудобно да стои гола пред него. Нежно я прикани да не мърда.
Плъзна внимателно част от долната дреха между краката й и върза краищата от двете страни на хълбоците й, за да покрие бикините. Тя си припомни, че подобно нещо носеха сумистите. После той се изправи и тя пусна пуловера да падне надолу. Валиант пристъпи по-близо до нея.
— Ще те взема на ръце. Ти си боса и ранена. Вече си в безопасност и никой повече няма да ти причинява болка.