Тами бе от значение за него, затова много се притесняваше, че иска отново да го напусне. Знаеше какво е да живееш в затвор и не желаеше да й причинява същото. Ако я направеше пленница в дома си, щеше да го намрази. Да я заплашва бе едно, но в действителност изобщо не искаше да я наранява. Трябваше да я убеди да остане по своя воля.
Не беше сигурен как да постигне това, но трябваше бързо да разбере. Хората щяха да искат да я отведат далече от него. Повечето се бояха от Новите видове, вярваха, че ще им навредят. Знаеше, че външният му вид не помага особено в случая. В сравнение със събратята си притежаваше по-малко човешки черти и всички се плашеха от него. Не беше в състояние да направи нищо по този въпрос, но поне можеше да се държи по-цивилизовано.
Валиант потисна надигащото се в гърдите му ръмжене. Да се отнася добре с хората и да бъде послушен бе нещо, което вярваше, че никога няма да направи заради някого. Загледан в очите на Тами, разбра, че нещата са се променили. Въпросът се свеждаше до това кое иска да запази най-много — нейната или своята гордост. Беше трудно за преглъщане, но взе решение.
— Заради теб, Тами, ще се постарая да говоря мило с хората. Искам да прекратим този разговор. Дискусията не ми е приятна.
Трябва да си взема бележка. Той не искаше да приказват за деня, в който бе избягала от къщата му.
— Просто ме остави аз да говоря, разбра ли?
— Добре — той сви рамене, — но не забравяй, че аз съм там, където си и ти. Ще стане много страшно, ако някой се опита да те отведе от мен, секси.
— Дадено — и се отпусна в ръцете му.
Ставаше й хубаво, когато я наричаше секси. Да, точно така.
По дяволите, имам нужда от душ. Бяха я притискали към земята и не трябваше да докосва косата си, за да разбере, че се е превърнала във валмо, пълно с мръсотия и Бог знае още какво. Беше плакала, тялото й бе в синини, а по лицето си имаше засъхнала кръв. В момента въобще не се чувстваше секси, ако изобщо някога е била, но беше сладко, че той смело излъга, за да й стане по-добре.
Когато излязоха от гората видяха автомобили, паркирани от двете страни на пътя. Сред тях бяха колите на шерифа, някои от заместниците му и линейка. Още превозни средства бяха спрени на тревата в близост до шосето, включително и голям бял микробус с надпис отстрани. Щом попаднаха в светлината на фаровете, разговорите внезапно спряха.
Шериф Купър се спусна към тях, следван по петите от заместника си Карл Бел.
— Тами!
Младата жена насила се усмихна.
— Добре съм. Валиант и приятелите му ме спасиха.
Възрастният мъж спря на няколко крачки от огромния Нов вид, който я носеше, и се поколеба. Погледна я нервно, след което се обърна към Валиант:
— Вече може да ми я подадеш, синко. — Грег Купър протегна напред ръце.
Исполинът поклати глава.
— Ще я отнеса до линейката. Ранена е.
— Къде са мъжете, които я отвлякоха? — Търсещият поглед на шерифа се насочи към тъмната гора зад тях.
— Това не е мой проблем — сви рамене Валиант. — Единственото, което ме интересува, е Тами. Сигурен съм, че моите хора ще ги доведат или поне онова, което е останало от тях — довърши, като заобиколи изумените представители на властта, за да отведе Тами при линейката.
Младата жена трепна от болка, когато надникна над рамото му, докато се отдалечаваха. Шериф Купър се вторачи за няколко дълги секунди в гората, преди да се обърне. Не пропусна любопитния поглед, разменен между него и заместника му, който сви рамене. Двамата мъже бързо се затичаха, за да се изравнят с тях.
Тами познаваше парамедиците, които ги чакаха край линейката. С Барт Хомер, който сега мрачно наблюдаваше как Валиант нежно я полага на носилката, бяха учили заедно в гимназията. Дебра Молнес, другото медицинско лице, бе с няколко години по-голяма от нея и бе посещавала училище с по-големия й брат.
— По дяволите! — Дебра зяпна огромното същество и преглътна с мъка, на лицето й се изписа предпазливост. Откъсна поглед от Новия вид и изучаващо се взря в Тами. Тогава се намръщи. — Исусе, Там, изглеждаш ужасно!
— Нощта беше тежка за мен, затова не съм в най-добрата си форма.
— Хм, извинете ме, господине — тихо изрече Барт — Аз… ъъ… трябва да помогна при прегледа на Там.
Валиант се поколеба за секунда, преди да се отмести от пътя му. Внушителният Нов вид, гол до кръста, не бе гледка за изпускане. Изглеждаше изключително мъжествен и сексапилен, особено когато не ръмжеше и не показваше острите си зъби в мълчалива заплаха. Тами срещна погледа му с пресилена усмивка. Той скръсти ръце пред гърдите си, което подчерта внушителните му мускулести ръце. Отвърна на погледа й намръщен. Тами обърна глава и забеляза фелдшерката да гледа замечтано към него. Изглежда бе преодоляла първоначалната си несигурност към Валиант.