— Имали сте хеликоптер там, на мястото? — шерифът изглеждаше изненадан. — Къде са моите арестанти?
— Ще ги транспортираме до управлението, след като нашите лекари установят, че са в добро физическо състояние. В момента ги преглеждат в медицинския ни център. — Тайгър огледа Тами, след което насочи вниманието си повторно към шерифа. — Но ако искате да ги прехвърлите с ваш конвой, можете да изпратите полицаи да ги вземат. Единият от тях е в критично състояние, а както вече споменах и един от моите мъже беше прострелян. Превозването с хеликоптера бе по-бързо, отколкото да се опитваме да ги съпроводим през гората до тук. По всяко време в Резервата разполагаме с машина в бойна готовност. — Отново погледна към младата жена. — Имаме отлично медицинско оборудване. Ако ми позволите, ще се обадя за хеликоптера и ще отведем мис Шаста да я прегледат наши специалисти.
— Арестантите имат нужда от истинска болница — отвърна шерифът.
— Всичко е наред — прекъсна ги тихо парамедикът Барт. — Центърът им е много модерен. В интерес на истината два пъти сме го използвали при много тежки травми. Те имат по-добро оборудване и квалифицирани травматолози, нещо, с което местната ни болница не може да се похвали. Не разполагаме с подобна апаратура като тяхната. Ако бъдат оставени там, затворниците са в добри ръце. — Мъжът стрелна Тайгър с уплашен поглед. — Можем да се погрижим за медицинското обслужване на Тами, но ви благодаря, сър.
Новият вид кимна и се обърна към Грег Купър.
— Ще вземете ли арестантите, щом медиците ни приключат с тях или искате ние да ги транспортираме? Ще напишем подробен отчет за всичко, което се случи от момента, в който открихме лагера им. Моят екип и аз ще бъдем на разположение, за да отговорим на въпросите ви.
— Аз ще дойда там — реши началникът. — Благодаря за всичко, което направихте тази вечер и оценявам бързината, с която се отзовахте на молбата ми.
Тайгър му стисна ръката.
— Ние сме съседи, а съседите си помагат. Може да ни търсите по всяко време, шерифе. Всички се радваме, че успяхме да открием мис Шаста, преди да бъде сериозно ранена или убита. — Пусна ръката му и се взря във Валиант. — Хайде да се размърдаме. Райдър бе прострелян, а Джъстис очаква да му разкажем всичко по телефона, веднага след като се върнем.
Лицето на исполина придоби страховито изражение, а гласът му прозвуча като дълбоко ръмжене.
— Няма да се върна, ако Тами не дойде с мен.
Раздразнение изкриви чертите на Тайгър.
— Не можеш да отидеш с нея. Нападателите й са членове на враждебно настроена група. Можеш да се обзаложиш, че щом има четирима, скоро ще пристигнат още. Има вероятност повечето от приятелчетата им вече да са тук. Няма да ти разреша да останеш в града, много е малък. Ти си мишена и ако си сам, ще станеш лесна плячка за тях. Наоколо живеят и невинни хора, Валиант. Ако искат да те убият, идиотите могат да наранят всеки, в това число и госпожица Шаста. Имаме заповед от Джъстис да се върнем у дома.
Приятелят му оголи зъби и Тами моментално усети назряващия конфликт. Знаеше, че Валиант никога няма да допусне тя да се отдалечи от него.
— Тръгвам с него — обяви високо. — Отивам в Резервата на Новите видове. — Блъсна ръцете на Дебра, която превързваше китките й, и се опита да слезе от носилката.
— Я, чакай малко — обади се шерифа. — Трябва да те разпитам.
— Можете да го направите в Резервата. — Тами умолително погледна възрастния мъж. — Боя се и затова оставам с Валиант. Моля ви, не правете проблеми, преживях достатъчно тази вечер. Моля ви! Можете да ме питате за всичко, което поискате, само ме оставете да ида с него.
Белокосият човек изучаваше Валиант. Погледът му обходи огромния Нов вид, след което въздъхна.
— Аз бих се замислил, преди да се забъркам с тях. Осъзнавам, че с него ще бъдеш в безопасност. Виждал съм онова, което са построили, и знам, че ще си по-добре защитена зад стени, които се охраняват, отколкото ако останеш в града. Това всъщност е добра идея. Не разполагам с достатъчно хора, които да те пазят. Дори от проклетите репортери. Ако идеш в Резервата, скоро ще имам нужда от показанията ти.