Валиант извърна глава, като отново откъсна напрегнатия си поглед от Тами. Той затвори очи и си пое дълбоко дъх. После ги отвори рязко. Изгледа свирепо някой зад лявото й рамо.
— Няма да я убия.
— Благодаря на Бога — каза Тед и въздъхна.
— Искаше просто да я уплашиш ли? — облекчението в гласа на Тайгър бе очевидно. — Е, свърши си добре работата. Може ли сега да си иде?
Екзотичният поглед на Валиант отново се впи в Тами. Пое си още веднъж въздух и издаде дълбок, тътнещ звук. После отмести взор към Тайгър.
— Не. Тя остава. Ти върви.
— Знаеш, че не мога да го направя — обясни спокойно Тайгър. — Какво има, приятел? Какъв е проблемът?
Валиант изръмжа. Той пристъпи още една крачка към Тами, после още една. Тя спря да диша. Погледът на котешките му очи отново бе впит в нея. Изведнъж приклекна на четирите си крайника, подуши я и издаде звук, който тя не беше чувала преди. Не беше точно ръмжене, по-скоро грубо мъркане, но страшно. Той застана на ръце и колене пред нея.
— По дяволите — изруга Тайгър. — Валиант! Не го прави, човече!
Валиант вдигна рязко глава и погледна заплашително към Тайгър. Звярът бе достатъчно близо и Тами забеляза, че мирише на свежо, на нещо мъжко, което в действителност беше хубаво. Пое си дъх и задиша нормално, тъй като той не гледаше към нея.
Тя сведе поглед, огледа го и реши, че пак е голям, въпреки приклекналата му поза. Мъжът бе в дънки и тениска, но без обувки. Имаше огромни ръце и крака. Той се придвижи още по-близо и ако повдигнеше ръката си на няколко сантиметра, тя можеше да го докосне, но крайниците й бяха все още вдървени.
— Какво прави той сега? — изпаднал в паника, попита Тед.
— Не питай! — сряза го Тайгър. — Валиант! Хайде, човече! Какво правиш? Ти знаеш по-добре, че не бива, ако си мислиш това, което аз подозирам. Тя е дребно човешко същество и ти не искаш да го направиш.
Валиант примигна.
— Тя е разгонена.
— О, мамка му! — изруга Тайгър.
Валиант изръмжа.
— Да му се не види! — прокле силно Тайгър. — Тед, нали ти казах, да се увериш, че жените от персонала ти не са в овулация. Дискутирахме това, дявол да го вземе! Нищо чудно, че се държи като луд.
— Откъде можех да знам — изломоти Тед. — Знаеш ли колко много дела за сексуален тормоз ще получа, ако питам всеки път жените, които работят за мен, дали са в особения си период на месеца? Хайде де! И как, по дяволите, някой може да разбере, Тайгър?
Тайгър пак изруга.
— Ние знаем, Тед. Обясних ти, че можем да ги помиришем от километър разстояние, и ти казах, че някои от нашите хора реагират лошо на това. Спрямо нея аз съм срещу вятъра, но той не е. И ако твърди, че е в овулация — а повярвай ми, тя е — значи имаме проблем. Нищо чудно, че се държи по този начин. — Мъжът замълча. — Кой е бил на смяна, когато е влязла?
— Смайли — отговори тихо мъжки глас. — Той е примат и обонянието му не е толкова силно. Очевидно е пропуснал аромата й.
— Какво от това, ако е в овулация? И затуй той иска да я убие? — беше жената, която досега се бе обаждала. — Да не би да полудява като акулите, когато подушат кръв?
Тайгър помълча няколко дълги секунди.
— Тя не кърви. Като жена трябва да знаете разликата между менструация и овулация. Тя е в овулация. И той не иска да я убие. Иска да се размножава с нея.
— Благодаря на Бога! — жената се засмя облекчено. — Мислех, че ще я превърне в играчка за дъвчене и ще я разкъса на парчета.
— Марси! — извика Тед. — Как можеш да се смееш на това? Не е забавно. Всички си отдъхнахме, че не възнамерява да я убие. Но чу ли, какво предполага Тайгър? Трябва да я измъкнем от там.
— Омъжена ли е? — попита Тайгър.
— Не. — Тед се поколеба. — Чакай малко. Не гледай облекчено, сякаш нещо ще се случи между тях. Изведи я от там.
Тами се втренчи в профила на мъжа от Новите видове. Той не искаше да сложи край на живота й. Искаше да се размножава с нея. Все още бе в шок. Огледа огромния звяр от главата до краката и потръпна. В училище бе зле с математиката, но знаеше достатъчно, за да изчисли размерите на този.
Мъжът изглеждаше почти два пъти по-голям от нея и нямаше начин да се осъществи физическа връзка помежду им. И освен това — за какво, по дяволите, си мисля?! Отново искаше да изкрещи за помощ, но от устата й не излезе нищо. Свършено е с мен! Не! Не казвай това. Измисли нещо друго. Затънала съм до ушите в лайна. Да. Това е по-добре. Дори не си помисляй за прецакване и край.