Погледът й се върна обратно на мъжа, сгушил я в ръцете си. Огледа гневното му лице, за да разбере как събратята му могат да се страхуват от него. Никога нямаше да забрави деня, в който го срещна, и той я бе оставил онемяла от ужас. Това беше нещо, което никой, през целия й живот, не беше в състояние да постигне.
Глава 7
— Ще си взема душ. — Тами сложи ръце на кръста. — Разкарай се!
Валиант изръмжа тихо срещу нея.
— Нека първо Триша да те прегледа. Скоро трябва да е тук.
— Най-напред искам да се изкъпя. Мога да се помириша, направо воня. Имам… — докосна с ръка главата си — … разни неща в косата, дори може да има буболечки, не мога да се понасям. Ако се разкараш от пътя ми, ще бъда хубава и чиста още преди лекарката да се появи. Обзалагам се, че тя ще го оцени. Така че — мърдай!
— Ранена си и едва ходиш. Ако настояваш да се изкъпеш, ще вляза с теб в банята — настоя упорито Валиант и посегна към колана на джинсите си.
— Не! — фиксира го с поглед тя. — Няма начин. Не си сваляй панталоните. Дръж се прилично и престани да ми нареждаш. Мислиш си, че съм твоя, но нека да ти кажа нещо. Не понасям заповеди. Ще се изкъпя сама, а ти ще останеш тук. Сега, нека да се разминем.
Той отново изръмжа, но й направи място да мине.
— И аз не търпя да ми нареждат.
— Няма да го правя, ако и ти не ме командваш. Така е честно. — Спря пред вратата на банята. — Възможно ли е да ми намериш някакви дрехи? Моля те!
— Ще се обадя да видим дали не могат веднага да ги донесат.
— Благодаря. — Тами влезе в банята, светна лампата и затвори вратата, след което я заключи.
— Отключи! — изрева Валиант.
Тя стисна зъби, отключи и рязко отвори вратата.
— Знаеш ли, че крещиш? Почти полунощ е, сигурно някои хора се опитват да спят. Може ли да снижиш малко гласа си?
— Никога не заключвай врата между нас или ще я разбия.
Веждите й се повдигнаха, докато се взираше в златистите му екзотични очи и си напомни, че той не е изцяло човек. Ако беше обикновен мъж, сигурно щеше да го разкара. И да побегне оттук колкото се може по-бързо, ако бе някоя откачалка. Но Валиант не мислеше като повечето нормални мъже.
— Ако паднеш и се нараниш, вратата само ще ме забави да стигна по-бързо до теб.
Щом чу думите му, си пое дълбоко дъх и се успокои. Току-що бе спасил живота й, рискувайки своя, без да е длъжен да го прави. Може би се страхуваше, че тя ще припадне. Засега можеше да се справи със заповедите, ако се дължаха на притеснението му за нея. Не беше толкова сигурна в истинската причина, но бе склонна да опита.
— Добре. Няма да заключвам, ако не влизаш. — Затвори преди мъжът да успее да й отговори, но не заключи вратата. Приближи до огледалото и трепна.
— О, по дяволите — въздъхна. — Изглеждам ужасно. Я виж какво е домъкнала котката!
Намръщи се, осъзнала лошата игра на думи. Прехапа устни и погледна към вратата, надяваше се да не е чул шегата й. Погледът й се върна към огледалото, щом не долови ядосания му глас отвън. Слава богу. Трябва да забравя този израз, както и всички останали иронични изказвания, отнасящи се за котките.
Косата й бе пълна с мръсотии и от нея стърчаха сухи листа. Лицето й бе изцапано с кал, по бузите й личаха следи от сълзите. Единственото чисто място бе зачервената рана от удара в страничното огледало на пикапа. Парамедиците я бяха почистили. Завъртя глава и видя, че драскотината не е чак толкова дълбока, но определено след няколко дни мястото щеше да придобие всички нюанси на лилавото.
Съблече огромния пуловер, хвърли го в ъгъла и започна да оглежда останалата част от тялото си. Отново й се доплака. Имаше охлузвания по хълбока, нагоре по ребрата и по рамото от падането на земята, когато един от онези глупаци я бе блъснал долу. Вдигна брадичка и изруга. Там почти се различаваше отпечатък от ръка. Сведе поглед и стисна зъби при вида на подпухналите от щипането зърна на гърдите си. Кожата й навсякъде бе покрита с драскотини.
— Добре ли си? — чу гласът на Валиант точно до вратата.
— Разглеждам нараняванията по тялото си и проклинам. Бясна съм, но съм добре. — Махна превръзките от китките, за да не се намокрят.
— Може ли да вляза?
— Не. Ще побързам. — Обърна се с гръб към огледалото и започна да сваля „панталонките“, който Валиант бе измайсторил от потника си. Опита се да ги смъкне надолу, но не успя. Той бе завързал скъсаните краища на стегнати възли и тя не успяваше да ги развърже.