— Не мога — обясни Тайгър. — Ако някой от нас се опита да се доближи до нея, той ще я пази. Представи си как животното защитава любимата си играчка. Е, точно това имаме тук — после замълча за минута. Никой не продума нищо. Най-накрая, когато отново започна да говори, май бе взел решение за нов подход. — Валиант? Мога да намеря някоя, готова да заеме мястото й. Трябва да я пуснеш. Тя не е от Видовете, а човек и ще я нараниш. Виж колко е малка. Тя е хилав дребосък и ти не я искаш. Осъзнавам, че ти мирише доста приятно и, по дяволите, забелязах, дори отдалече, че е привлекателна, но отново ти напомням — тя е човек. Преди няколко седмици, когато се бяхме събрали заедно на по питие, дискутирахме колко крехки са те. Ние не се занимаваме с тях, не помниш ли? Само се отдръпни далеч от нея, а аз ще се обадя на някоя от нашите жени. Една от тях ще бъде повече от щастлива да дойде тук и да заеме мястото й, ако си в настроение за игрички. Звучи добре, нали, приятелю? Послушай ме.
— Моя — изръмжа Валиант.
— Майната му — изстена Тайгър. — Къде е този пистолет с приспивателно? Нужен ми е бързо.
— Идвам, Тами — извика Тед.
— Не! — изкрещя Тайгър. — Той ще те разкъса.
— Е, направи нещо, тогава — поиска Тед. — Няма да стоя тук и да гледам как ще бъде изнасилена от този… този… човек.
Валиант извърна глава. Лицето му бе на педя от Тами. Тя се взря в очите му. От близко изглеждаха невероятно красиви. Забеляза как цветът им се променя като на буен поток от разтопено злато. Миглите му бяха много гъсти, червеникавооранжеви и дълги. На длани и колене, той беше на нивото на лицето й, както бе коленичила така върху тревата. Когато вдиша отново, устата му остана затворена, а острите му зъби — скрити. Мек звук излезе от гърлото му, като дълбоко мъркане. Премигна, докато пропълзя още по-близо.
Мърдай, дявол да го вземе! Тя нареди на тялото си да се отдръпне назад, да направи нещо, но то не я послуша. Мъжът вдигна една от големите си длани и тя видя ноктите му. Те бяха по-дебели от нормалното, но заострени и с обичайните размери като при човека. Присегна се бавно и грапавите му палци докоснаха дългата й коса, отстраниха я от бузата й. Пръстите му я погалиха по лицето. Върховете им бяха загрубели. Кожата й настръхна и това беше странно, но приятно усещане. Ръката му отметна кичурите през рамо, преди да се спусне към талията й.
— Красива — избоботи той тихо. — Толкова красива.
Младата жена преглътна.
— Бла… — гласът й се прекърши. — Благодаря — успя да прошепне.
Не беше уверена какво привлекателно намираше той в нея. Дали това бе дългата коса или лицето й? Бяха й казвали, че има чаровни сини очи. Каквото и обаятелно да беше намерил, тя бе благодарна, че най-сетне успя да проговори. Това не беше много, тъй като изглежда бе в състояние само да издиша думите, но се надяваше, че сега има възможност да издаде оглушителен писък, ако се наложеше. Имаше лошото предчувствие, че ще е скоро, ако този мъж поискаше да прави с нея секс.
Той затвори очи, дишаше дълбоко.
— Толкова хубаво миришеш. Ягоди и мед. Обичам ги. — Мек тътен излезе дълбоко от гърлото му. Отвори очи. — Не се страхувай. Никога не бих те наранил, Тами — придвижи огромното си тяло по-близо.
С разтуптяно сърце, младата жена затвори очи, когато косата му докосна лицето й, и застина, когато бузата му се долепи до нейната. Кожата му бе топла, а горещият му дъх опари шията й там, където я беше оголил, когато отметна къдриците й.
Какво прави той сега? Някои от страховете й, които бяха изчезнали, когато й обеща, че няма да я нарани, имаше опасност да се върнат. Плаши ме до смърт, да, но не ми е сторил нищо болезнено. Подскочи леко, когато я облиза там, където шията и рамото й се срещаха.
— Ъъъ — измрънка, но не отвори уста. Усещането бе различно от всичко, което беше преживяла досега. Езикът му имаше леко грапава повърхност, но не беше груба или дразнеща. През тялото й премина тръпка и това й се стори странно еротично. После острите му зъби нежно одраскаха кожата й, създавайки друго особено съблазнително усещане.
— Шшт — издиша той думата, след като отдръпна езика и зъбите си. — Няма да те нараня.
— Какво прави с нея? — гласът на Тед прозвуча тревожно. — Накарай го да спре!
— Къде е този пистолет с приспивателно? — обади се Марси.
— Млъквайте всички! — заповяда Тайгър. — Той не й причинява болка, а ние само ще го разгневим. Просто я докосва, така че бъдете спокойни.