— По този начин ги почиствам. — Протегна дланта си към нея. — Също така помага твърдите места върху кожата да станат по-гладки.
Тами протегна ръка и прокара пръсти по палците му. Усети мазоли по върховете им и в горната част на дланта, където започваха.
— Каква е причината за появяването им?
— Това, че съм Нов вид. Част от събратята ми също ги имат. Някои ги почистват, други — не. Аз го правя. Предпазва кожата ми от разраняване, когато се катеря по дърветата. — Очите му се присвиха подозрително. — Това прави ли ме по-малко привлекателен за теб?
Тя поклати глава.
— Намирам грубата повърхност на ръцете ти за възбуждаща. Кара ме да настръхвам и да треперя. Харесвам я.
— Добре. Притесних се, че различията ми от мъжете — човеци могат да те отблъснат от мен.
Младата жена опита да потисне усмивката си.
— Не се тревожи, Валиант. Уча се да ценя всички твои особености.
Той се вгледа в очите й, за да прецени честността й, и се успокои.
— Радвам се.
Докато Валиант почистваше ноктите и загрубелите си пръсти, Тами набързо привърши с къпането. Подсуши се, без да се бави, уви кърпата около тялото си и влезе в спалнята. Четири пазарски чанти чакаха на леглото. Надзърна във всяка, за да види какво ще облече. Две от торбите бяха за Валиант, останалите за нея. Избра си чифт памучни бермуди и широка, черна тениска. Бяха й купили и бельо — доста изрязани бикини и два еластични сутиена.
След малко в стаята влезе Валиант. Мократа му коса бе сресана назад. Изглеждаше съвсем различно с открито лице. Стори й се някак по-страшен. Буйната грива донякъде смекчаваше чертите му и му придаваше по-пухкав и атрактивен вид. Усмихна се, но не каза нито дума, докато той ровеше из купчината мъжки дрехи с огромен размер, предназначени за него.
Тами почти стъпи върху кутия за обувки, надничаща изпод кревата. Извади я и я отвори като предположи, че са за нея, тъй като не бе достатъчно голяма, за да съдържа нещо за едрите стъпала на Новия вид. Вътре откри чифт бели джапанки. Ненавиждаше подобен тип обувки, но поне щеше да има нещо на краката си. Остави ги в кутията. Нямаше намерение да напуска жилището. Чу звънеца и стреснато хвърли поглед към Валиант.
Той й се усмихна.
— Това е храната. — Нахлузи чифт черни боксерки. — Ще отида да я взема.
— Аз ще отворя. Облечена съм. — Засмя се тя. — Прекалено си разголен. Кой знае дали пред вратата не стои жена.
— Ще ревнуваш ли, ако ме погледне друга? — попита развеселен исполинът.
Тами се поколеба, но отговори честно.
— Да.
Хуморът му се стопи.
— Ти си моя и аз съм твой. Не е нужно да ревнуваш. Няма да позволя на друга да ме докосва.
— Радвам се да го чуя — отвърна тя, докато бързо напускаше стаята. Думите му много й допаднаха. Мина през хола и отвори вратата. — Здравейте! — поздрави мигновено.
Жената, която стоеше насреща, беше висока малко над метър и осемдесет. Имаше дълга кафява коса и тъмни очи. С матовата кожа и острите черти тя изглеждаше яка, но красива. За пръв път Тами беше толкова близо до жена от Новите видове. Лицето й бе с широки скули и по-плосък нос. Когато погледна надолу към Тами, тя се усмихна и под устните й блеснаха остри зъби. Но изразът й не бе заплашителен.
— Здрасти и на теб, малко човече! Нося ви храна.
Тами не успя да се сдържи и се разсмя.
— Благодаря много! Аз съм Тами.
— Моето име е Брийз.
Домакинята направи път, за да може жената да вкара количката от коридора в хола и почти трепна, щом видя как съдовете едва не се изплъзнаха от таблата. Новата й позната явно не забелязваше нищо, тъй като се бе обърнала и я оглеждаше от глава до пети, след което се засмя.
— Значи ти си половинката на Валиант. — Тя не скри своето забавление. — Толкова си дребна. Вярвах, че ще избере Съншайн. Тя е висока колкото мен.
— Съншайн?
— Една от нашите. Той си търси половинка. Длъжна бях да дойда и да видя с очите си човешката жена, за която чух снощи. Разправяха, че си малка също като Ели и Триша. Прави са. Всички човешки жени ли са с вашия размер? Нямам понятие, тъй като не съм виждала много от вашата раса наоколо.
— Триша е онази, която срещнах снощи? Бременната лекарка? А коя е Ели?
— Тя е човек и е половинка на Фюри. Той е куче. Но те не са тук. Живеят в Хоумленд. Ели ми е добра приятелка. Дойдох тук преди месец с някои от нашите жени, за да помагаме при откриването на Резервата. Моята дружка много ми липсва, затова исках да се запозная с теб. Харесва ми да съм около човешки жени. — Усмихна се.