— Благодаря. Ще седнете ли? — Тами се усмихна на служителите по сигурността. — А вие?
Двамата Нови видове поклатиха глави и останаха прави до затворената врата. Служителят на закона отиде до един стол и седна на него. Тами се разположи на дивана. Валиант се настани до нея.
— Имаш нужда от мен, за да направиш изложението, нали?
Белокосият мъж бръкна в джоба си.
— Всъщност, аз съм го приготвил вече. Те… — той погледна към Валиант — … бяха много продуктивни. Трябва само да го прочетеш и подпишеш, ако всичко е точно.
— О! — Тами пое книжата и ги разгърна. Започна да чете. Някой беше напечатал всичко, което се бе случило, но нямаше и думичка за „доктора“, който бе наредил на мъжете да я отвлекат, и за информатора им. Част от нещата не бяха съвсем точни, но записаното бе достатъчно за изобличаване на четиримата похитители.
Валиант се изправи и се отдалечи. Върна се бързо и й подаде химикалка.
— Ето, подпиши! — Лицето му бе мрачно.
Младата жена кимна и сложи подписа си на последната страница. Подаде изложението обратно на шерифа.
— Готово!
— Всичко е вярно, нали? Значи да приемем, че вече съм те разпитал?
— Да. Перфектно е. — Кимна. Новите видове го бяха написали, а тя им имаше доверие.
— Как се чувстваш днес? Изглеждаш добре. Синините по лицето ти не са толкова зле, колкото си мислих.
— И се чувствам напълно добре. Един от техните лекари дойде снощи да ме прегледа и ми даде болкоуспокояващи.
Валиант се изправи на крака.
— Ще ти донеса хапчетата. Вече закуси. — И излезе от стаята.
Грег Купър се наведе напред и прошепна.
— Наистина ли си добре тук? Ако искаш можеш да дойдеш с мен.
— Екстра съм! — отвърна му с усмивка. — Трябва да се обадя на Тед, че няколко дена няма да ходя на работа.
Намръщен, шерифът се облегна назад.
— Това, което се случи, вече се носи из целия град. Знаеш как става. Шефът ти позвъни тази сутрин и първото, което ме попита, е дали слуховете са верни. Разказах му и споменах къде си. Но не бях сигурен колко дълго ще останеш тук — замълча. — Твоите приятели ще ти бъдат благодарни, ако им се обадиш. Тим беше много притеснен за теб. Опитвал е да ти позвъни в Резервата, но му отвърнали, че не приемаш обаждания.
— Преди малко станах от сън. Ще се свържа с Тим при първа възможност.
— Е, аз по-добре да тръгвам. — Началникът на полицията се изправи. — Дошъл съм с четирима от моите заместници, за да отведем двама от нападателите ти. Третият преживя операцията и го преместиха в болницата в Шервър.
Тами също стана и прегърна възрастния човек.
— Благодаря много. Особено за решението ти да потърсиш помощта на Новите видове.
— Радвам се, че постъпих правилно. Това беше единственото, което успях да измисля. Когато е отвлечен човек, колкото по-дълго време го няма, толкова по-малки са шансовете да го намерим жив. Обещах на баба ти на смъртния й одър, да се грижа за теб все едно си член на собственото ми семейство.
Тами изпрати шерифа до вратата, където го чакаше ескортът му. Секунда по-късно вратата се затвори. Валиант приближи зад нея. Подаде й вода и две таблетки. Тя ги погълна и му върна обратно чашата, която с трясък бе поставена на близката маса. След което той се обърна, сграбчи я и я вдигна. Младата жена ахна и се вторачи в него, когато я притисна силно към себе си и се насочи към спалнята.
— Пусни ме долу!
Огромният мъж пренебрегна искането й.
— Говори с човека, яде, взе си хапчетата, сега е време да те отведа в леглото. Такава беше сделката.
— Така беше. — Тя се разсмя, когато я хвърли върху кревата.
Валиант сграбчи памучните й панталони и ги смъкна по бедрата й. Бикините й също бяха отстранени бързо. Наведе се над тялото й и се ухили.
— Сега ще те оближа!
На вратата отново се позвъни. Веселието моментално изчезна от лицето му, чертите му се стегнаха от гняв и той изръмжа:
— Не обръщай внимание!
— Но… — младата жена се поколеба.
Ръцете му стиснаха бедрата й, разтвориха ги широко, а главата му се сведе. Тами се отпусна на матрака и впи нокти в чаршафа. Когато устните му се заключиха около нежната пъпка, вече не я интересуваше кой ги безпокои. Той зарови лице в слабините й като ближеше клитора с бързи, отривисти четкания, което незабавно изпари всички мисли от главата й. От гърлото му се изтръгна силно ръмжене.