Освен факта, че е твърде дребна. Трябва да я храня повече. И той се усмихна.
Спомни си, когато влезе в чудесното й тяло и й каза, че е негова. Беше изрекъл „моя“ и тя бе отвърнала „да“. Всъщност бе казала „О, Боже, да“. Бе принесла религиозната си вяра върху него. Това би трябвало да означава, че е напълно честна и искрена. Надеждата му се превърна в радост. Тами беше негова. Прегърна я още по-силно.
— Моя!
Тя не изрази недоволство и той знаеше, че после ще бъде в състояние да я задържи завинаги.
Глава 9
— Добре. Хайде сега да видим кой е в другата стая! — Тами се усмихна на Валиант, след като я сложи да стъпи отново на крака.
— Слейд и Триша. Довели са и Брас.
Отдръпвайки се от нея, исполинът отвърна на усмивката й и протегна ръка. Младата жена я пое, той отвори вратата и двамата тръгнаха по коридора. В хола, разположили се на дивана, ги чакаха Слейд и Триша, както и един непознат от Видовете, седнал на един от столовете. Мъжете изглеждаха развеселени. Триша само се усмихна.
— Какво искаш? — Валиант изгледа Слейд. — Трябваше да се облечем. Точно мислехме да си дремнем, когато дойдохте.
Устните на госта се разтегнаха в усмивка, сините му очи блеснаха.
— Триша искаше да говори с двама ви. Снощи беше уморена и каза, че е забравила да спомене нещо. Тя пожела да дойдем при вас по това време.
Валиант погледна към другия мъж.
— Здрасти, Брас! Какво правиш тук?
— Аз съм с тях. — Огледа Тами и й намигна.
Силно ръмжене се изтръгна от Валиант, той незабавно се раздвижи, пусна ръката на младата жена и заплашително пристъпи към събратята си, като застана пред своята половинка, за да я скрие от Брас.
— Не я гледай и не флиртувай с нея! — озъби се яростно огромният Вид. — Тя е моя!
— Леле! А аз си мислех, че ти си властен — промърмори Триша. Тя се изправи. — Успокой се, Валиант! Брас нямаше нищо предвид с този тик. Той намига на всеки, дори и на мъжете. Налага се да разговарям с вас двамата. Лично — замълча. — Да отидем в спалнята.
— Но… — запротестира Слейд.
— Достатъчно! — Лекарката се обърна с лице към него. — Знам, че каквато и тема да се обсъжда, на вас изобщо не ви пука, но тя е жена. Не би желала да водим този разговор пред двама непознати за нея мъже. Сега, моля те, стой мирен и работи върху търпението си — или липсата на такова — с което имаш проблем. — Тя се огледа и срещна шокирания поглед на Тами. — Ти, аз и Валиант трябва да си поговорим.
— Просто ни кажи онова, за което си дошла — скръсти ръце пред гърдите си исполинът. — Колкото по-бързо го направиш, толкова по-скоро ще си идете и ние с Тами ще си легнем.
Тами въздъхна и се показа иззад гърба му.
— Той много често заема тази стойка. Щом Валиант каже край — значи темата е приключена. — Погледна нагоре към лицето му и се ухили на страховития израз, който изглежда използваше за сплашване на другите. — Ако не правиш това, което заповяда, ще получиш кръвнишки поглед.
— Те всички го правят — засмя се Триша. — Това е черта на Новите видове. Очарователно е, нали?
Тами не беше сигурна, че може да отиде толкова далече в разсъжденията си, но като видя намръщеното лице на любовника си и как се взираше в лекарката, се въздържа да се засмее. Вниманието й се върна върху другата жена.
Триша заобиколи Валиант и я хвана за ръка.
— Довери ми се. Разговорът е личен.
— Тогава нека да отидем в спалнята. Той ще ни последва — и тя ги поведе към стаята.
Лекарката седна на един стол и нежно замасажира с длани огромния си корем. Тами грабна завивката от пода и я хвърли върху омачканите чаршафи. Опита да не се чувства неудобно от разхвърляното легло. Беше очевидно, че в него скоро са правили секс. Валиант застана до вратата и зае заплашителната стойка на Новите видове. Тами се усмихна, отмести поглед от него и седна на ръба на леглото, близо до Триша.
— Не искам да ви смущавам — обясни тихо гостенката, — но сега със сигурност знам, че сте имали полови сношения. — Съсредоточи вниманието си върху домакинята. — На хапчета ли си?
— Не — отвърна младата жена, поклащайки глава.
Триша се обърна към Валиант.