— Кое не е истина? Аз действително съм с един от тях.
За една дълга минута Тим замълча.
— Защо?
— Защо ли? Той е прекрасен, сладък и аз просто искам да остана с него.
— Трябваше да ми кажеш, че се чувстваш самотна. Нямаш нужда от някой като тях. Позволи ми да те отведа.
— О, престани! Дори не идвай насам, Тим! Заклевам те, не го прави. Ти и аз сме най-добрите приятели. Често ме питат, ако искаш да знаеш. Не съм изпаднала в отчаяние за който и да е мъж. Привлечена съм именно от този.
— Но той е…
— Не изричай нищо лошо! — прекъсна го с предупреждение Тами.
— Чудесно! Надявам се осъзнаваш, че това ще съсипе живота ти? Когато спреш да се виждаш с този… с него… никой мъж в града няма да пожелае да те докосне. Трябва да тръгвам. Очевидно си взела решение и няма да мога да те разубедя. — Тим затвори.
Тами задържа няколко секунди слушалката в ръката си, преди да я постави върху вилката. Избърса сълзите, които я заслепяваха. Тим никога преди не й бе затварял телефона. Стана от леглото, отиде в банята и напълни чаша с вода. По обратния път към леглото, се закова на място, когато погледът й срещна Валиант. Той се бе облегнал на стената, непосредствено до отворената врата на спалнята. Лицето му имаше мрачно изражение.
— Ти се върна?!
Златистите му очи я изучаваха, а пълните му устни бяха стиснати сърдито. Кръстосал ръце пред гърдите си, той си пое дълбоко въздух.
— Май ще загубиш дома си?
— Подслушвал си.
— Имам отличен слух — сви рамене. — Разходих се до долу, за да глътна малко чист въздух. Върнах се, когато разговаряше по телефона. Стоях до вратата, за да не прекъсвам разговора с приятеля ти. Ти каза, че той е най-добрият ти приятел. — Премести тежестта си и се оттласна от стената. — Той те накара да плачеш. Отговори ми. Смяташ ли да загубиш къщата си?
— Така или иначе, тя е стара и покривът й тече, но се съмнявам. — Вдигна рамене. — Повечето от съседите ми живеят отдавна там и ме познават от дете. А жената, която обитава къщата до моята, е антихрист. Предизвикала е брожение, но тя винаги върши подобни глупости. Протестиращите са окупирали двора ми.
— Ти нямаш повече нужда от твоята къща, секси. Имаш моя дом и мен.
— Но за колко време? — Тами се втренчи в него.
— Никога няма да се отървеш от мен. — Той се раздвижи и тръгна към нея. — Дори и да се опиташ. Ти ми принадлежиш и аз ти принадлежа.
Валиант спря на сантиметри и тя се вгледа в очите му. Той посегна, взе чашата от ръката й и я остави. Един дълъг момент се фиксираха напрегнато, тогава внезапно исполинът я сграбчи и двамата се озоваха върху леглото. Докато устните му целуваха шията й, ръцете му разкъсваха дрехите й. Тами простена.
Той я прикова здраво под себе си — вдишваше прекрасния й аромат и я искаше напълно гола, за да бъдат кожа до кожа. Заради него се бе изправила срещу най-добрия си приятел, отказа да го изостави, и Валиант искаше да бъде сигурен, че тя няма да промени решението си.
Можеше да загуби дома си заради връзката с Новите видове. Вината го разяждаше, докато дланите му галеха голите й гърди. Вгледа се в изпълнените й със страст очи и се закле, че ще я накара да забрави всичко, освен него. Щеше да я убеди, че жертвите, които правеше заради него, си струваха.
Изръмжа насреща й. Пресегна се и смъкна панталоните й, свлече се от леглото и застана на колене върху килима. Ароматът на нарастващата й възбуда го подлудяваше, караше го да я вкуси, да я иска, но тя внезапно се размърда върху матрака. Той изръмжа повторно към нея и се хвана за леглото с намерението да я последва. Ръката й се вдигна с дланта напред, в жест да го спре, и той замръзна.
— Презервативите!
Искаше му се да изреве. Жената беше негова. Разбираше как стоят нещата, но искаше да няма нищо между тях, когато я обладае. Желаеше да я бележи с миризмата си, да я изпълни със семето си, и ако заченеше — така да бъде!
— Моля те! Още не съм готова да имам бебе.
Вторачи се в очите й, докато се бореше с гнева и болката.
— Валиант? — Погледът й омекна. — Ти изцяло ме съблазняваш, аз те желая, но ми е необходимо повече време преди да поема този риск. Можеш ли да го направиш за мен? Моля те!
Той затвори очи, изръмжа и рязко се изправи на крака.
— Съблечи се гола! Сега ще се върна! — Изхвърча от спалнята, мина през коридора и стигна до входната врата на апартамента. Рязко я отвори и се втренчи във Флейм. Охраната току-що се бе сменила.