Тами сграбчи мъжа за тениската, когато той забави своя бяг, и крачейки, я намести малко по-високо срещу тялото си. Тя не виждаше нищо, освен светлокафявата му фланелка пред лицето си.
Човекът — звяр изведнъж спря, обърна се заедно с нея и тя чу хлопване на врата. Секунда по-късно долови характерния звук от превъртане на ключ, преди мъжът отново да се раздвижи.
Заизкачваха множество стъпала. Младата жена затвори очи, нямаше намерение да се бори. Усещаше силата на ръцете, които плътно я притискаха към твърдото, стегнато тяло. Вдъхна и призна, че мъжът миришеше страхотно; парфюмът, който използваше бе хубав и не прекалено силен.
Потисна лекото отвращение към себе си. Започваше да губи разсъдъка си, след като бе способна да мисли за възхитителната миризма на парфюма му при тези обстоятелства. Валиант, човекът — звяр, я бе заключил в къща, която се оказа неговата, и сега я мъкнеше нанякъде.
Чу се затръшване на друга врата, той спря, завъртя се и съзнанието й регистрира още едно прищракване на ключалка. Мъжът се обърна отново, от резките му движения краката й се полюшнаха, след това той направи около десетина крачки, преди да я пусне.
Тами ахна, когато падна, но вместо да се удари на твърдия под, тупна на меко легло. Приземи се по гръб, с крака, проснати към ръба на масивния матрак, и се взря с ням ужас в мъжа, който стоеше между бедрата й. Екзотичните му очи бяха фокусирани върху нея.
По дяволите. Най-накрая възвърна способността си да се движи. Беше в леглото му, което миришеше на него. Инстинктивно знаеше, че това е спалнята му. Огледа голямата стая с тъмни дървени мебели. Надигна се на лакти и заби крака в матрака, за да се отдръпне от него. Огромният мъж я наблюдаваше мълчаливо.
— Не — изръмжа той тихо.
Тами замръзна.
— Ти недей.
Устните му трепнаха, присви леко очи.
— Какво недей?
— Не… — Тя се намръщи. — Престани да ме плашиш.
— Боиш ли се от мен? — Пълните му устни се извиха в усмивка.
Тя кимна.
— Разбира се.
Мъжът внезапно се раздвижи, притисна ръце към матрака и се надвеси над нея. Тялото й мигновено се оказа под него, когато той протегна своето над нея, бутна я да легне обратно и прекрати намерението й да изпълзи надалече.
— Защо? Аз няма да те нараня. Това, което искам да направя, е да се чувстваш наистина добре.
Той какво, шегува ли се? Не му повярва, като се имаше предвид напрегнатия поглед, с който я съзерцаваше. Ситуацията беше всичко друго, но не и комична — едно от определенията, което й дойде на ум.
— Ти си огромен, имаш остри зъби и… ме довлече отвън. Искам да си отида.
— Не искам да си тръгваш. Както посочи, аз съм огромен.
Устата й се отвори и затвори, докато се взираше в него.
— Те ще дойдат да ме измъкнат от тук.
Той кимна.
— Да, така е.
А? Тя се намръщи.
— Защо сме тук, щом знаеш, че така ще стане?
— Време. — Той й се ухили. — Ще им отнеме много време, докато успеят да съберат достатъчно от моите събратя, за да влязат в дома ми. Повечето от тях не са толкова глупави, че да опитат. Те се страхуват от мен.
Докато го наблюдаваше, тя започна да нервничи.
— Може ли да не се надвесваш повече над мен?
— Не. — Той поклати глава.
— Отново ме плашиш.
Усмивката му изчезна.
— Не искам да се боиш.
— Какво искаш?
Погледът му бавно се спусна по тялото й, преди повторно да срещне нейния.
— Искам теб.
Сърцето й пропусна един удар.
— Това няма да се случи.
— Хмм — не изглеждаше убеден. Повдигна се внезапно на ръце и стана от леглото. Единствено погледът му остана прикован в нея. — Сигурна ли си?
— Ти ми обеща, че няма да ме нараниш.
Тами видя как той сграбчи с длани долния край на тениската си и я разкъса. Хвърли парчетата на пода зад себе си. Тя не можеше да не го съзерцава. Кожата по цялото му тяло бе със златистокафяв тен, а гърдите му бяха съвършени. Мислеше си, че ще е космат, но не беше. Под гладката, почти без косми плът, изпъкваха мускули. Не можеше да пропусне и шестте плочки, ясно очертани над плоския му корем.
Имаше широк гръден кош и масивни мускулести ръце. Тъмните кръгове около зърната му бяха с леко червеникав оттенък, който почти съвпадаше с миглите и косата му. Погледът й се спусна надолу и тя забеляза тънка ивица червеникаворуси косми, която започваше от пъпа и се скриваше под колана на дънките му.