— Няма да позволя да роди детето на пода! — Изръмжа Слейд.
Тами погледна към Флейм, който все още се навърташе покрай вратата.
— Иди вземи матрака от първата спалня и го донеси тук! — Младата жена опита да не се паникьосва, хвана масичката за кафе и я затътри към ъгъла на стаята.
Флейм домъкна матрака с кралски размери така, сякаш носеше перце. Слейд успя да се отдръпне настрана секунда преди събратът му да го стовари до дивана. Тами също се отмести назад, за да направи място. Слейд пое Триша в прегръдките си. Тя простена, но обви ръце около врата му. Той леко се извърна и я сложи да легне на матрака. След това се премести и седна на пети до главата й. Внимателно мушна ръце под раменете й я издърпа нагоре, докато бедрата му й станаха като възглавница.
— Тук съм, сладурче. Държа те. — Изгука до ухото й.
Триша започна да се отпуска. Протегна ръка и се хвана за хълбока му, а с другата — стисна дланта му.
— Не ме оставяй!
— Ще трябва да ме убият, преди да ме отдалечат от теб!
Слаба усмивка изви устните й.
— Винаги ме караш да се смея. — Вниманието й се фокусира върху доктор Харис. — Е?
— Единственото нещо, което спира бебето, това е, че не са ти изтекли водите. Кога започнаха контракциите?
Родилката погледна другата жена с очакване. Тами стрелна с поглед часовника.
— Преди около шест минути.
Лекарят не остана доволен от информацията.
— Нещата се развиват твърде бързо.
— Знаехме, че има вероятност да се случи по-рано — изрече тихо Триша. — Бебето е готово да се роди. Дори не можа да изчака термина.
Двамата помощници разположиха чантите за спешна помощ около матрака и ги заотваряха. Саковете, подобно на куфарите, бяха с дълги ципове по цялата си дължина. Вътре, от двете страни, имаха джобове пълни с акуратно подредени медикаменти и консумативи. Тами отстъпи назад и се притисна в ъгъла, за да им даде по-голяма свобода на действие. И остана там, защото, ако трябваше да излезе, щеше да й се наложи да заобикаля всички тези неща.
— Има повече кръв, отколкото очаквах — изръмжа Слейд.
— Не е много — въздъхна доктор Харис. — Количеството е нормално. Изхвърлила е тапата. Щом спукам мехура с водата, ако това не стане от само себе си, бебето ще се роди веднага. — Той погледна към помощниците си. — Готови ли сте? Не сме сигурни дали белите дробове на детето са напълно развити. Изглеждаха много добре на ултразвука, но трябва да сме подготвени, в случай че се появи усложнение.
— Всичко ще е наред с дробовете. — Триша изстена. — Ето, поредната контракция започва.
— В готовност сме — каза единият от парамедиците и измъкна нещо от кислородния апарат, който беше донесъл лекарят, и го постави до останалите неща, за да му е подръка.
— Готови сме дотолкова, доколкото можем да бъдем в една хотелска стая — съгласи се другият.
— Не разполагаме с време да я преместим в травматологичната зала. — Доктор Харис се наведе над коленете между бедрата на родилката. — Ще вдигна полата догоре да не ми пречи.
Слейд кимна. Той се обърна и погледна към вратата. Там стоеше Флейм с още няколко Нови видове, които бяха пристигнали, и надничаха през отвора във вътрешността на помещението.
— Изчезвайте!
Те отстъпиха и затвориха вратата след себе си. Погледът му се съсредоточи върху Тами, но след това я пренебрегна. Младата жена предположи, че това означава, че може да остане, тъй като не й каза да напусне, което бе добре. А и нямаше друг избор, защото беше притисната като в капан. Триша дишаше тежко, посегна и отново стисна здраво ръката на Слейд. Той вдигна дланта й и я целуна, а с пръстите на другата си ръка я погали по косата.
— От контракцията водите й току-що изтекоха. — Доктор Харис се прокашля. — Трябва да те прегледам отново. — Докато надяваше нова ръкавица погледна към Триша. — Бих казал, че след няколко напъна и синът ти ще излезе. Готова ли си?
Триша кимна, взирайки се нагоре към Слейд.
— Не гледай толкова уплашено. Аз съм смела, така че ти също трябва да бъдеш. Той ще бъде добре и здрав. Направих всички възможни тестове и не открих нищо нередно.
— Знам, Триша. Но не мога да не се страхувам за теб и детето.
— Недей. Ние ще бъдем… По дяволите! Още една!
— Давай и ако можеш, напъвай! — насърчи я доктор Харис. — Само ако можеш!