— Знам — изрече задъхано родилката. — Не забравяй, че аз също съм лекар! — Тя изстена, пое си въздух и лицето й силно почервеня. Тялото й се напрегна, когато започна да напъва.
Парамедиците заизваждаха разни консумативи от пластмасовите им опаковки. Тами плътно обгърна тялото си, притеснена, че ще стане свидетел на трагедия. Бебетата родени в петия месец обикновено не оживяваха и сърцето й се късаше за Триша.
— Виждам главичката! — доктор Харис звучеше развълнувано. — Триша, той излиза! Има гъста коса!
Слейд се пресегна, дръпна полата на Триша високо до гърдите й, за да открие изцяло заобленият й корем. Вниманието му се съсредоточи между голите й разтворени бедра, за да гледа как ще се роди детето му. Родилката си пое дълбоко въздух и напъна по-силно.
— Главата излезе. Спри да напъваш! — Нареди развълнуван лекарят.
Тами нямаше с какво да помогне, но поне наблюдаваше през рамото на Слейд. Доктор Харис взе малка помпичка и почисти устата и носа на бебето. Жената беше спряла напъването и дишаше тежко. Тами не можеше да откъсне поглед от онова, което се случваше. Единият от помощниците подаде малка хавлия на лекаря и тя изчезна от погледа й, може би я бе поставил под бебето или под родилката.
— Напъвай, Триша! Знам, че си уморена, но има нужда от силен тласък, за да излязат раменцата.
Тя пое дълбоко въздух и напъна. От устата й излезе писък, бебето се изплъзна от тялото й и тупна в чакащите ръце на доктора. Той пое детето. Тами се загледа в това, което би трябвало да бъде малко недоносче, а вместо това изглеждаше нормално развито бебе.
Лекарят притисна горната част на новороденото към гърдите си, сложи длан върху дупето му и с кърпата леко разтри торса и лицето. Писъкът му раздра въздуха. Тами почти припадна от облекчение, чувайки този прекрасен звук. Един от парамедиците се наведе, завърза пъпната връв и я преряза. След това помогна при изваждането на плацентата и почистването на Триша след раждането.
Бебето изплака и се разшава в прегръдката на лекаря. То се бе родило едро, ако не и малко по-голямо от нормално износена бременност. Докторът взе още една кърпа, подадена му от помощника, и подсуши новороденото. Детето спря да плаче, но продължи да мърда и рита с пълните си крачета. Харис се усмихна, когато го пови и то заприлича на вързопче.
— Той изглежда страхотно, момчета! — Мъжът се засмя широко. — Абсолютно здрав. Цветът му е перфектен, диша като шампион, има си десет пръстчета на ръцете и на краката и е силен.
Триша се усмихна, докато Слейд целият сияеше от щастие. Той се поколеба, след това протегна ръце. Доктор Харис се наведе и подаде шаващото бебе на Слейд. Големите шепи на Новия вид нежно поеха детето и го поставиха в чакащите ръце на съпругата му. Усмихнати, те държаха бебето заедно и с удивление се взираха в новороденото.
Лекарят смъкна ръкавиците, вдигна високо ръка и я плесна с дланта на близкостоящия до него парамедик.
— ДА!
Смях изригна и от тримата. Харис слезе от матрака и се изправи. Шокирана, Тами наблюдаваше как мъжът прегърна помощниците си в мечешка прегръдка. След това и тримата се обърнаха, съзерцавайки Триша, Слейд и бебето. Мъжете изглеждаха на върха на щастието си.
— Имаме първото здраво бебе Нов вид! — Доктор Харис се засмя. — Поздравления, Триша, Слейд! Той е красив!
— Благодаря, Харис! — Слейд се усмихна на радостния лекар.
Докторът кимна. Изведнъж Триша посегна със свободната си ръка, сграбчи косата на Слейд, в основата на врата му, и приближи лицето му до своето. Целуна го дълбоко по устата.
— Толкова много те обичам, лолипоп!
Той се засмя и отново я целуна.
— И аз те обичам, сладурче! Нашият син е чудо. Подарък. Благодаря ти.
Тами не обърна внимание на действията и думите им, докато действителността не я зашлеви като плесница. Тя зяпна Триша и Слейд — едрият Нов вид с пясъчноруса коса, прошарена с кафеникави кичури. Триша току-що бе родила дете от Слейд.
Погледът на младата жена отлетя към новороденото, осъзнавайки, че то е първото бебе Нов вид. Точно така беше казал доктор Харис. Триша беше бременна само в петия месец. Бебето беше огромно и очевидно се бе родило здраво. Тя се взря в малкото личице на детето, което виждаше добре от мястото си в ъгъла. Забеляза, че чертите му не бяха съвсем човешки. Носът му изглеждаше плосък, твърде широк, и никога преди това не беше виждала скули на бебешка физиономия. Бебетата имаха пухкави, закръглени бузки, но това дете бе различно.