Исполинът се настани до нея и си пое дълбоко дъх. Пулсът му се учести, когато Тами се надигна, прехвърли крак през бедрата му и се разположи в скута му. Уви ръце около врата му и прекара пръсти през косата му, усмихна се нежно.
— Мисля, че всяко твое бебе ще бъде абсолютно възхитително.
Той остана безмълвен. Мозъкът му блокира. Дали бе разбрал правилно думите й, като че ли му предлагаше да имат дете.
— Все още не съм готова да имам бебе, но вече започнах да обмислям тази възможност.
— Наистина ли? — Устните му се разтегнаха в широка усмивка.
— Трябва да се опознаем един друг по-отблизо, но искам да дам този шанс на двама ни. Мислиш ли, че бих могла да си намеря работа тук, в Резервата? Може би ще остана известно време. Не бързам да се върна към предишния си живот. Бих искала да бъда с теб и да видим как ще потръгнат нещата.
— Ще се преместим в моята къща. — Обви ръце около нея. — Нямаш нужда от работа. Ти си моя. Аз ще се грижа за теб.
— Това не е толкова просто.
— Да, просто е. — Притисна я силно в прегръдките си. — Ти ми принадлежиш.
Тя се сгуши до гърдите му и неговото сърце се изпълни с топлина.
— Искам да остана с теб.
Нейното признание го накара да я заобича още повече.
— Никога няма да ти позволя да си отидеш. Ти си моя и аз съм твой.
— Правиш го да звучи толкова просто. — Тя се засмя.
Валиант сгуши лице до бузата й.
— Така е. Ти само остани с мен.
Глава 11
— Няма да продам къщата на баба ми! — Тами се намръщи на Валиант, след това на адвоката, който седеше в хола им. — Трябва ли да я продавам? Спестила съм малко пари, за да платя данъците тази година. Израснала съм в тази къща. Тя е всичко, което имам.
— Не се нуждаеш повече от нея — изръмжа тихо Валиант. — Ще живееш в къщата ни тук. Моят дом е и твой. Няма причини да я задържиш.
Чарли Артцола прочисти гърлото си.
— Тя притежава много неща, които би искала да запази. Нормално е. Това е мястото, където е израснала и то е пълно с нейните вещи и спомени.
Валиант се поколеба.
— Добре, можеш да я задържиш, ако никога повече не живееш в нея. Оставаш с мен тук, в нашия дом. За теб не е безопасно да напускаш Резервата. Веднъж вече те нападнаха.
Адвокатът облекчено въздъхна и се усмихна на младата жена.
— Сега можем ли да се заемем с документите? Трябва да подпишете този формуляр, за да ви издействам разрешение за брак.
Тами се замисли. Валиант искаше да се ожени за нея и човекът беше дошъл тук с документите, за да стартира процеса. Струваше й се, че половинката й я тласка към бърза женитба. Не бе очаквала, че когато по-рано тази сутрин отговори с „да“ на предложението му, той ще поиска да сключат веднага брак. Обърна се към Новия вид:
— А какво ще стане, ако искам да се върна на работа? Обичам да работя от време на време.
Той изръмжа и златистите му очи се присвиха.
— Няма да имаш време за никаква работа. Ще те държа непрекъснато заета. — Стисна устни. — Искам да бъдеш у дома с мен. Аз ще се грижа за теб.
Тя затвори очи и преброи до десет. Валиант имаше склонността да бъде супер нахален. Това невинаги бе привлекателна черта у него и бе единственото нещо, което я побъркваше. Отвори очи и видя, че той я наблюдава с онзи секси поглед, който винаги я размекваше.
— Обичам те!
— Така ли? — Думите му разтопиха сърцето й.
— Ти си всичко за мен. — Огромният мъж внезапно се плъзна от дивана и приближи на колене към нея. Взе лицето й в шепи. — Щастлив съм за първи път в живота си и ти си причината. Искам да прекарам остатъка от дните си с теб, Тами. Виждам изненадата ти, относно тази бърза женитба, но това, което искам с цялото си сърце, си именно ти.
— Хм. — Адвокатът отново прочисти гърлото си. — Трябва ли да се върна по-късно?
— Не! — Валиант оголи зъби, след което изражението му се смекчи. — Обичам те! Ти си моя и аз съм твой. Нещата ще проработят — искаме да бъдем заедно, щастливи сме и сме приятели.
Тами се взря в очите му, не можеше да отмести погледа си. Той вярваше във всяка дума, която изричаше. Виждаше го толкова ясно, колкото златните точици в екзотичните му очи. Последните няколко дни с него бяха най-хубавите в живота й.