— Да. — Джъстис се засмя. — Той е съвършен. Слейд и Триша са много горди и щастливи. Всички ние се радваме на успешното раждане и на здравото бебе.
— Момчето е от Видовете.
— Да, определено е от Видовете. — Джъстис засия от удоволствие.
— Чудих се дали човешките черти ще бъдат по-силни, отколкото при Слейд — заговори тихо Валиант. — Надявам се, ако с моята половинка имаме дете, то да прилича на мен. Тами вярва, че то ще бъде очарователно.
— Всички се надявахме, когато бебето се роди, чертите на Видовете да преобладават. Хубаво е да не сме сами повече и да знаем, че ще продължим да живеем в нашите деца и бъдещите поколения. — Джъстис направи пауза. — Но ако се появи дете, което е с напълно човешки черти, също би било благословия. Самото им раждане е като дар от Бога.
Докато наблюдаваше как двамата мъже си говорят, Тами мълчеше, без да е сигурна какво да каже. Чудеше се дали да ги остави известно време насаме, но тогава Джъстис я погледна.
— Ти си толкова дребна. — Вгледа се в нея. — Прости веселието ми, но Валиант бе непреклонен при някои от дискусиите, които имахме, че ние не трябва никога да бъдем с човешки същества. И ако някой от нас все пак се чифтосва, то трябва да бъде с яка и едра жена. Струва ми се смешно, че той предявява претенции към теб. Не искам да те обиждам, но все пак… — засмя се, без да показва зъбите си — това е забавно.
— Разбирам. — Тами се усмихна. — Не съм обидена. Той наистина е огромен, а аз не съм. Желаете ли да седнете?
— За съжаление не мога да остана. Животът ми е изпълнен с графици, заради които съм постоянно в движение. Престоят ми тук е само за един ден, за да се срещна с охраната. Трябва да се видя и с човека, който се грижи за външността ми. — Посегна с ръка, за да докосне косата си и въздъхна тежко. — Екипът ни за връзки с обществеността настоява да се изсветли, преди да отида на снимки. — Той срещна погледа на младата жена. — Изглеждам ли ти по-страшен с тъмна коса?
— В началото не ви познах. Помислих си, че съм ви виждала някъде, но не можах да се сетя, докато не чух името ви. В момента очите ви също изглеждат по-тъмни.
— Принуден съм да нося контактни лещи. Екипът ни смята, че хората ще ме приемат по-лесно, ако ме видят в по-мека светлина. Освен това, когато пътувам публично държат да променям външният си вид, в опит да се скрие истинската ми самоличност, тъй като съм много широко известен.
— За мен изглеждаш прекрасно — призна тя. — Но по-различно.
— Благодаря.
— В хотела ли ще отседнеш тази вечер? — Валиант изучаваше своя лидер. — С удоволствие бихме споделили храната си с теб.
— Иска ми се да можех, но тази вечер ще давам пресконференция в Хоумленд за вечерните новини. Хеликоптерът ще ме откара у дома след последната ми среща този следобед. Вероятно ще хапна по време на полета. Един ден бих желал да си взема малко почивка. За съжаление това едва ли ще се случи скоро. Ще се върна вдругиден. Освен това трябва да летя и за среща с кмета на града, преди да се върна в Хоумленд за интервю с местния вестник. Няма край.
— Имаш нужда да си намериш някоя, към която да изявиш претенции. — Валиант му отправи съчувствен поглед. — Една половинка ще те направи щастлив.
— Не разполагам с време, Валиант — засмя се Джъстис. — Всеки ден обикновено е като този — забързан. Винаги има съвещания, конференции или места, където трябва да отида за още срещи. Нито една жена няма да пожелае да сподели моя товар.
— Имаш труден живот. — Валиант приближи към мъжа и го стисна за рамото. — Ти пожертва много за нас, Джъстис. Ние всички го оценяваме и ти дължим много.
— Някой трябваше да го направи. — Джъстис сви рамене. — Бях най-добрият в адаптирането към хората и имах най-добрата способност да се впиша в обществото им. Беше напълно естествено да приема.
— Ако някога нещо… — Валиант остави останалата част от изречението недоизказана, но смисълът на думите беше ясен.
— Благодаря ти, вече го знам. — Той се усмихна на Тами. — Беше ми много приятно да се запознаем и добре дошла в семейството.
Валиант затвори вратата след лидера на Новите видове и се приближи до половинката си. На лицето му бе изписана печал.
— Не му завиждам за живота, който води. Той е много зает човек. — Внезапно я придърпа в прегръдките си. — Радвам се, че моята единствена отговорност е да те направя щастлива. Той носи на раменете си бремето на всички Нови видове.