— Надявам се да ги спасите.
— Аз също — въздъхна Тайгър. — Шерифът смята, че са били набелязани, защото работят за нас. Това означава, че всички наши човешки служители трябва да бъдат предупредени и отново да им бъде предложена сигурна защита зад стените на Резервата. Не ми е ясно къде ще ги настаним, но ние винаги се грижим за нашите хора. В края на краищата, не са толкова много. На Слейд е възложена задачата да ги уведоми и да се справи с пречките.
Валиант се върна в хола, облечен с дънки, черна тениска и маратонки. Спря пред половинката си и я погледна в очите.
— Ще се върна скоро. Ще ми липсваш.
— И ти ще ми липсваш много. Благодаря, че им помагаш. Бъди внимателен!
— Винаги!
Тя изпрати с поглед двамата мъже. После седна на дивана, а в главата й нахлуха тревожни мисли. Запита се дали познава отвлечените жени, след като са местни жителки. Може би бяха израснали заедно и съжали, че не попита Тайгър за имената им. Внезапно се изправи и тръгна към телефона, за да позвъни на шефа си Тед, в дома му. След шестия сигнал се включи телефонен секретар. Остави му съобщение, за да го предупреди, че може да е в опасност, в случай че Новите видове не сметнеха за необходимо да уведомят подизпълнителите, работили за тях.
Притесняваше се за Тед и всичките си колеги. Преди да работи за кетъринговата фирма, която бе организирала партито в Резервата, когато за първи път срещна Валиант, тя бе работила на много други места. Затова продължи да се обажда на останалите си колеги, но навсякъде се включваха телефонни секретари. Остави на всички съобщение, като посочи телефонния си номер, написан на апарата, така че да могат да й се обадят обратно. Чудеше се къде ли са отишли и се надяваше да са излезли по работа, а не да са отвлечени.
Секунди по-късно телефонът иззвъня и тя бързо грабна слушалката.
— Ало?
— Здравейте, госпожице Шаста. Чарли Артцола се обажда. Преди малко се запознахме, спомняте ли си? Аз съм в моя офис, един блок по-надолу. Изглежда имаме проблем.
— Да не би да съм забравила да подпиша нещо? — Тами въздъхна.
— Не. Просто не мога да ви открия в системата. Все едно не съществувате.
— Моля?! — Беше потресена. — Каква система? Аз не съм криминално проявена.
— Не — засмя се мъжът. — Имам предвид, че проверих номера на шофьорската ви книжка и не открих съответствие в базата данни. За да получите разрешителното за брак, трябва да изпратя нейно копие по факса, тъй като явно има компютърна грешка. Сигурен съм, че е просто някакво недоразумение, но е необходимо да го изясним. Обадих се в хотела и попитах дали някой от охраната може да ви придружи до кабинета ми. Вярвам, че ще оправим нещата, ако донесете документа си за самоличност. Копието, изпратено по факса, ще бъде прието като доказателство, че съществувате. — Отново се засмя. — Така че имате ли нещо против да дойдете тук? Няма да отнеме повече от десетина до двадесет минути. Просто си вземете документите и елате.
— Разбира се. — От устните й се отрони тежка въздишка. — Само да се обуя и да си взема чантата. Добре, че шерифът ми я върна. Трябва да е някъде тук. Какво каза охраната, може ли да изляза? От мен се очаква да стоя в апартамента.
— Получих разрешение от Тайгър, преди да тръгне. Някой ще ви чака пред вратата, за да ви придружи, когато сте готова. Благодаря, госпожице Шаста. Много ще ме улесните. Знам, че Валиант искаше да стане бързо, но не мога да получа разрешително за брак, без да представя доказателство коя сте.
— Ще побързам.
Тами затвори телефона и влезе в спалнята. Поне за малко щеше да се разсее от тревогите за Валиант. Чантата все още бе на дъното в дрешника, където той я бе оставил. Шерифът я бе донесъл със себе си, когато дойде да я разпитва. Новите видове трябваше най-напред да я проверят, преди да й я върнат. Освен това бе научила, че полицията е закарала колата й на буксир безпроблемно до дома й.
Отново изми зъбите си и се среса, но не се гримира. Колкото по-бързо се върнеше тук, толкова по-добре. Съзнанието й бе заето все още с мисълта за колегите й. Не искаше да пропусне обажданията им, щом чуеха съобщението й. Когато отвори входната врата, отвън в коридора стоеше Флейм. Тя му се усмихна.
— Онзи адвокат ми позвъни и каза, че има нужда от мен и чантата ми. — Повдигна я, за да му я покаже. — Е, ето ни и двете.
Флейм отвърна на усмивката й.